Оценка на фалита на Silicon Valley Bank

Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон таймс“/ превод: БГНЕС

Някои бяха шокирани, когато Silicon Valley Bank (SVB) и няколко други банки фалираха. Сенаторът демократ от Масачузетс Елизабет Уорън и други всезнайковци веднага призоваха за повече регулации, без очевидно да осъзнават, че голяма част от проблемите са причинени от съществуващите регулации и от това, че регулаторите не си вършат работата.

Търговските банки са институции с частични резерви и поради това не разполагат със 100% от резервите си в ликвидна форма, която може да бъде изкупена от вложителите в избран от тях момент. По-скоро банката отпуска част от парите на вложителите на желаещите да вземат заем, а това, което остава, обикновено се използва за закупуване на държавни или други висококачествени облигации, които да служат като резерви.

През вековете банкерите са се научили, че много рядко голям брой вложители искат парите си обратно по едно и също време - освен ако банката не е в затруднение или не се говори, че е в затруднение. Обикновено ликвидните резерви в диапазона от 5 до 15 % (в зависимост от вида на депозита, бизнес практиките на банката и стабилността на политическата юрисдикция, в която тя оперира) са достатъчни, за да посрещнат всяко очаквано искане за теглене. Но банката винаги е изложена на риска да бъде засегната от неочаквано нарастване на броя на тегленията.

Банките са изправени пред редица други рискове, като например кредитите, които отпускат, може да не са стабилни и ако банката има твърде много загуби по кредити, тя ще фалира. Банките също така имат несъответствие в портфейлите си, тъй като много от техните кредити са за дълъг срок, но депозитите им могат да бъдат изтеглени по всяко време - т.е. те отпускат дългосрочни заеми и вземат краткосрочни. Банкерите винаги са под натиска на своите акционери да увеличават печалбите си, което означава да отпускат по-рискови кредити с по-високи лихвени проценти.

Но това е в противоречие с фидуциарната им отговорност пред вложителите да защитават капитала си.

Банките обикновено държат ликвидните си резерви в държавни облигации, които обикновено осигуряват поне малък лихвен доход. Държавните облигации на САЩ се смятат за безрискови, защото "пълната вяра и кредит" на Съединените щати стои зад главницата (или номиналната стойност) на облигацията. Но както всеки банкер, а в идеалния случай и всеки клиент на банката, трябва да знае, с повишаването на лихвените проценти стойността на облигацията пада (не номиналната, а пазарната ѝ стойност) и обратно.

Тези, които спекулират с държавни облигации, залагат, че лихвите ще се повишат или понижат, в зависимост от това дали имат дълги или къси позиции в облигациите. Банкерите, които са управлявали SVB, са вложили голяма част от активите на банката в държавни облигации, без да се предпазят от възможността за голямо повишаване на лихвените проценти; така че, когато лихвените проценти се повишат, пазарната стойност на техните облигации спада, което води до затъване на банката.

Федералният резерв от месеци изрично заявяваше, че ще увеличи лихвените проценти в опит да намали инфлацията, така че служителите на SVB явно са били глупави или безотговорни, или и двете (и според съобщенията са поставили идеологията на събуждането над интереса на вложителите). А регулаторите на ФЕД, които са имали пълен достъп до финансовите отчети на SVB, изглеждат също толкова невежи и безотговорни.

Настрана, може би сте забелязали, че много правителствени регулаторни агенции, като Центровете за контрол и превенция на заболяванията, Агенцията по храните и лекарствата, Федералната авиационна администрация, Министерството на транспорта и Комисията по ценните книжа и борсите, направиха много скъпи и опасни грешки през последните две години, които увеличиха рисковете за гражданите, вместо да ги защитят. Това отново доказва, че правителството често е по-скоро опасност за джоба, здравето и свободата ви, отколкото защитник.

След финансовата криза от 2008-2009 г. Конгресът реши да предприеме действия за „подобряване“ на банковата регулация и през 2010 г. прие Закона Дод-Франк за насърчаване на финансовата стабилност и т.н. - всичко това в името на защитата на потребителите. Една от ирониите на сегашната бъркотия е, че съавторът на Дод-Франк, пенсионираният републиканец Барни Франк, известен привърженик на голямото правителство, влезе в борда на Signature Bank - която също фалира миналата седмица.

За да предпази вложителите в банките от загуби, федералното правителство осигурява застраховка на депозитите - сега до 250 000 долара на сметка - плащана от банките. Но миналата седмица администрацията на Байдън наруши правилата, като се съгласи да изплати всички вложители в SVB, независимо от размера на депозитите, включително десетки милиони от китайски компании, контролирани от Китайската комунистическа партия. Това поставя допълнителна финансова тежест върху останалите вложители и увеличава системния риск за банковата система, като насърчава банковите служители да бъдат още по-малко отговорни.

Не всичко е загубено. Съществува успешен модел на банкиране с частични резерви, при който собствениците на банките носят неограничена лична отговорност за всякакви загуби. Редица швейцарски банки работят успешно без загуби за клиентите си в продължение на няколкостотин години, при това без особени регулации. Тези швейцарски частни банки се управляват като партньорства, като партньорите носят пълна лична отговорност.

Помислете за един свят, в който банките не се регулират по сегашния начин - няма държавни резерви, застраховка на депозитите и т.н. - а пазарът решава коя е и коя не е стабилна банка и банкова практика.

Но освен че акционерите носят пълен риск за резултатите на банката, от висшите банкови мениджъри и служители ще се изисква да имат значителен дял в капитала на банката. Така че те ще платят много висока цена за поемането на безотговорни рискове с чужди пари.