Защо авиацията играе малка роля във войната в Украйна

Авиацията се превърна в една от основните теми при обсъждането на възможни варианти за развитие на войната в Украйна - Киев чака Западът да започне да доставя на въоръжените сили на Украйна модерни изтребители, които според украинското ръководство остро липсват за успешна конфронтация с Русия. Но какво ще стане, ако Украйна ги получи? Представяме анализ на Би Би Си по въпроса.

Западните изтребители се превърнаха в истинска "жарава" за проруските коментатори в социалните мрежи, които се страхуват от бъдещи мащабни операции на Въоръжените сили на Украйна. Дори кореспондентът на Общоруската държавна телевизионна и радиокомпания Павел Зарубин в скорошно интервю с Владимир Путин, задавайки въпрос на президента, каза, че доставките на изтребители за Украйна вече започват, въпреки че все още не се говори за това.

Но по същия начин в Украйна и на Запад се страхуват от руската авиация. На 14 февруари Financial Times съобщи, позовавайки се на неназовани източници, че Русия премества самолети и хеликоптери към границите на Украйна, за да започне голяма офанзива. Публикацията имаше такъв ефект, че беше коментирана от американския министър на отбраната, който каза, че не разполага с такива данни.

Самолетите изглеждат за мнозина като "сребърен куршум", чудодейно оръжие, способно да промени хода на войната. И трябва да се каже, че има причини за това. В новата история е имало войни, в които самолетите са имали решаваща роля.

На 27 февруари 1991 г. американски самолети атакуват иракски военни колони, оттеглящи се от Кувейт по две магистрали. Унищожени са стотици единици военна техника.

По-късно този маршрут беше наречен "Магистралата на смъртта" - публикуваните снимки на повредени автомобили и бронирани превозни средства, телата на загинали войници направиха силно впечатление.

След това последваха въздушни кампании на НАТО в Югославия, Либия, руската операция в Сирия - войните от последните десетилетия само укрепиха имиджа на военната авиация, която, изглежда, може, ако не да реши изхода от всеки конфликт, то да приближи победата.

Руската инвазия в Украйна беше първата война, в която това се оказа различно.

Година след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна тази война се превърна в конфронтация, в която нито една от страните не е в състояние да планира и проведе въздушна операция. Русия и Украйна използват самолети и хеликоптери само за подкрепа на сухопътните сили на тактическо ниво, страхувайки се да летят далеч отвъд фронтовата линия.

В случая с украинските ВВС това лесно се обяснява с липсата на бойна авиация, опитни пилоти и наземен персонал. Но, изненадващо, руските ВКС, които са много по-многобройни и по-добре оборудвани, очевидно също не са в състояние да извършат пълноценна въздушна операция.

Това е резултат от тактика, използвана от украинските зенитчици от началото на нахлуването - те активно местят наземните системи и се опитват да държат радарите си включени по-малко, за да бъдат трудни за откриване и унищожаване.

В същото време, въпреки че въоръжените сили на Украйна бяха въоръжени предимно със стари съветски системи за противовъздушна отбрана и радари, украинците успяха да изградят многослойна система за противовъздушна отбрана със среден и малък обсег. Тя се оказа трудно преодолима на голяма височина, където самолетите станаха жертва на ракетите С-300 и "Бук", и на малка височина, където целите бяха прихващани от преносими комплекси западно производство.

Втората причина се оказа липсата на опит и способност на руските военни да провеждат кампании за потискане на противовъздушната отбрана.

За да не бъдат поразени от "големи" зенитни ракети, руските пилоти започнаха да летят на ниска височина, оказвайки се в обсега на множество преносими системи, доставени в Украйна от много западни страни. В същото време полетите на ниска надморска височина оставят по-малко шансове на пилота да маневрира и в случай на поражение да катапултира с парашут.

Точно в същото положение обаче е и украинската авиация - руската фронтова противовъздушна отбрана се оказа твърде опасен противник за нея. Съдейки по открити източници, от началото на инвазията Украйна е загубила 61 самолета, около половината от които са били свалени от системи за противовъздушна отбрана.

Причините за неуспехите на украинската авиация не трябва да се приписват само на липсата на самолети или липсата на опитни пилоти - руската ПВО също се оказа достатъчно ефективна, за да "затвори небето" над контролираната от нея територия за украинските пилоти.

Това, като цяло, не е изненадващо, тъй като и двете армии имат своите корени в съветските въоръжени сили, чиято противовъздушна отбрана се основаваше именно на наземни системи.

На Запад при организацията на противовъздушната отбрана акцентът беше, напротив, върху авиацията, която бе обучена както да устоява на руската въздушна атака, така и да пробие противовъздушната отбрана, базирана на наземни системи.

Сега, година след началото на руската инвазия, и Украйна, и Русия се научиха да защитават небето си още по-ефективно. Въпреки че руските крилати ракети и дронове все още пробиват до своите цели, а украинските дронове намират "прозорци" в противовъздушната отбрана и летят в дълбините на руската територия, за пилотираните самолети е много по-трудно да направят това.

Нито една от страните няма опит в пробиване на наземната ПВО. За Русия подобна операция е изпълнена с риск от много големи загуби, което, очевидно, командването на руските Въздушно-космически сили смята за неприемливо, тъй като през тази една годината те дори не се опитаха да направят нещо подобно.

Но дали Украйна, чието ръководство настоява за необходимостта от доставка на западни изтребители, ще може да планира, подготви и проведе такава операция, без която дори не е необходимо да се говори за някаква "магистрала на смъртта"?

Войната във въздуха

Начинът, по който се използва авиацията във войната в Украйна сега, е много различен от това, което можеше да се наблюдава във войните от последните десетилетия. Сложно, скъпо и високоефективно средство се използва наравно с гаубици и минохвъргачки.

Разбира се, това е една от задачите на авиацията и тя е много важна - тактическата въздушна поддръжка на войските на бойното поле наистина може да помогне за спестяване на артилерийски боеприпаси - F-16С е в състояние да носи 7,7 тона боеприпаси на 11 опорни точки, МиГ-29 - три тона на шест. В същото време пилот на изтребител може да използва тези оръжия с по-голяма точност и ефективност от артилерийски стрелец на земята.

Украинската война бързо се превърна във "Войната на артилерията", което от своя страна доведе до "недостиг на снаряди" - както руските, така и украинските войски започнаха да изпитват недостиг на снаряди. Това се проявява в настоящата ситуация, когато руските сили се опитват да извършват "пълзящи" настъпления, бавно пробивайки украинската отбрана.

Но ако някоя от страните се опита да започне решителна офанзива, "гладът за снаряди" ще се превърне в още по-голям проблем - ще бъде необходимо да пробиете вражеската отбрана с масивен артилерийски огън, изразходвайки много снаряди на първия етап от пробива.

Те могат да бъдат частично заменени от въздушни бомбардировки. Но за да се поддържа настъплението от въздуха, е необходимо да се организира пълноценна широкомащабна въздушна операция, която да включва не само серия от удари по наземни цели.

За да могат изтребителите-бомбардировачи да унищожават опорни точки на врага, колони от резерви, които той ще събере, за да неутрализира настъпващите войски, щабове, комуникационни центрове и други цели, ще е необходимо да се осигури бойната работа на авиацията.

За целта е необходимо да се извършат две други операции - за завладяване на въздушното пространство над територията, контролирана от противника, и за потискане на ПВО. В противен случай ударната група от изтребители просто няма да достигне целта - тя ще бъде унищожена от самолети-прехващачи и наземни системи за противовъздушна отбрана.

Всяка от тези три мисии - наземни удари, бойни действия и потискане на ПВО - сама по себе си е невероятно сложна и изисква специално обучение за екипажа.

Дори само във въздушен бой можете да има различни предизвикателства - маневрени изтребители, срещу които трябва да се практикуват специални тактики, летящи радари, които изискват голям обсег, вражески щурмови самолети и бомбардировачи - и за борба с всяка от тези цели са необходими различно обучение и умения.

Преодоляването на противовъздушната отбрана е още по-трудна задача, изискваща най-висока координация на няколко групи самолети, които изпълняват различни задачи: отклоняване на вниманието на противника, водене на електронна война, унищожаване на ракетни системи и радари.

Но когато всички тези отделни операции се свържат и в рамките на една голяма, това ще изисква още по-сложна организация, управление, подготовка на пилоти, командири и накрая на щаба, който ще планира тази операция.

На Запад авиацията разглежда два основни сценария за военни действия - недопускане на достъп до въздушното пространство и завоюване на господство. С други думи, отбранителен и нападателен.

Военновъздушните сили на Въоръжените сили на Украйна показаха, че са в състояние да затворят небето си за вражески самолети, демонстрирайки много високо ниво на умения не само на пилотите, но и на командния състав, способността да координират работата на самолетите и силите на земята. Въпреки това, точно както на земята, по-лесно е да се защитаваш във въздуха, отколкото да атакуваш. И ако първият сценарий за отбрана на въоръжените сили на Украйна се получи успешно, това не означава, че те могат да се справят с втория.

Същото важи и за руската авиация, която обаче е в по-изгодна позиция: Русия вече разполага с модерни изтребители, бордови радари, летищна инфраструктура. В допълнение, ВВС използват самолети, които са били или се произвеждат на територията на Русия, което означава, че те са по-лесни за поддържане в бойна готовност.

Може би руските пилоти просто нямат достатъчно опит за извършване на подобни операции. Няма откъде да го получат - бойните полети в Сирия се извършват при липса на противовъздушна отбрана, а войната в Украйна се води на ниво тактически удари по предни цели.

Както отбелязва руски военен експерт, друг голям проблем е липсата на опитни военни лидери: "На практика [този подход към войната] изисква поредица от смели организационни решения с поемане на отговорност. Управлението остава проблем Технически имаме всички средства."

Съмненията на Запада

Киев не получи еднозначна информация от западните страни и твърд отказ на исканията за доставка на съвременни изтребители - този въпрос продължава да се обсъжда.

Дискусията за това колко полезни могат да бъдат западните самолети за Украйна се води не само на поверителни срещи, но и в специализираните военни издания и експертната общност.

Една обща гледна точка е, че на Украйна не трябва да се прехвърлят модерни изтребители, а по-скоро да се съсредоточи върху ракети с обсег, които биха позволили на украинците уверено да поразяват цели на оперативна дълбочина. Например върху боеприпаси GLSDB с обсег от 150 километра или дори ракети MGM-140 ATACMS с обсег до 300 км.

"До предела"

В Киев обаче мислят различно. Украинското ръководство не спира да напомня на Запада, че въоръжените сили на Украйна се нуждаят от бойни самолети. И Киев има свои аргументи.

Първо, Украйна използва стари съветски МиГ-29 и Су-27, които са към края на живота си.

"Днес не можем да се борим равностойно със самолетите, които имаме [...] Това е остаряла съветска техника - морално и физически остаряла. Ние не сме производители на тази техника. Ясно е, че тя работи на предела на възможностите си", каза в интервю за Би Би Си Юрий Игнат, официален представител на Военновъздушните сили на Въоръжените сили на Украйна.

Тактиката на украинската ПВО, в резултат на която руските самолети не смеят да летят далеч зад линията на фронта, включва не само използването на наземни системи, но и авиация, която действа съвместно със системата за ПВО. И когато ресурсът на украинската авиация се изчерпи, за руските изтребители и бомбардировачи ще стане по-лесно да се борят с украинската ПВО.

Според Игнат, западните изтребители също ще позволят на Украйна да прихваща по-ефективно крилати ракети и дронове, които руската армия изстрелва по територията на страната.

Освен това западните изтребители, по-специално F-16, могат да носят по-модерни оръжия. Украинците вече използват противорадиолокационната ракета AGM-88 HARM - успяха да я пригодят за изстрелване от техните МиГ-ове. Тези ракети са насочени към радарния сигнал и се използват за борба със зенитно-ракетни системи.

Игнат каза, че появата на изтребители с такива ракети принуждава руските оператори да изключат радарите си, а това от своя страна прави възможно нанасянето на удари по наземни цели.

Ако Украйна получи F-16, тогава тя ще може да използва друга ракета с голям обсег - AIM-120 AMRAAM с обсег над 160 километра, а последните модификации на този американски изтребител са оборудвани с модерна цифрова стрелба. система за управление, мощен радар, който позволява врагът да бъде видян по-далеч и всъщност да се използват ракети с голям обсег.

Например F-16 ще могат да се борят с руски самолети, които използват управляеми бомби. Такива боеприпаси могат да бъдат хвърлени на няколко десетки километра от целта, без да се навлиза в зоната на покритие на ПВО. Миналия петък руски изтребители Су-35 използваха такива авиобомби срещу цели в Сумска област.

И накрая, F-16 може да носи много и различни бомби и ракети, включително морски, което ще му позволи да не навлиза в зоната на руската противовъздушна отбрана и да не се излага на риск

Това са разумни аргументи в полза на прехвърлянето на западни изтребители в Украйна, но те не означават решителен обрат във въздушната война. Въоръжените сили на Украйна наистина успяват да устоят на най-новите руски Су-30 и Су-35 с много стари и по-примитивни МиГ-29.

Новите самолети ще направят украинската авиация по-ефективна на тактическо ниво и ще укрепят противовъздушната отбрана на страната, но има ли командването на въоръжените сили на въоръжените сили на Украйна планове за решителни нападения и мащабни операции?

Ще успеят ли украинските ВВС да свалят бомбардировачи и летящи радари, да нанасят удари по руски кораби и крайбрежни бази на Черноморския флот, да разрушават мостове пред колони от руски резерви, които ще бъдат изтеглени към мястото на украинската офанзива?

От къде да се намерят пилоти?

Мащабните операции изискват не само множество самолети, смели планове и внимателна подготовка на щаба, но и голям брой обучени пилоти.

Въпреки че в пресата има съобщения, че обучението на летателния състав на украинските ВВС зад граница вече е в ход, самите представители на въоръжените сили твърдят, че пилотите все още не се обучават.

Както каза в интервю за Times генерал Сергей Голубцов, командир на украинските Военновъздушни сили (ВВС) двама украински пилоти наскоро се завърнаха от Съединените щати и тестваха самата възможност за обучение на F-16.

"Те прекараха три седмици там и бяха обучени на симулатора F-16 как да летят заедно с двама пилоти, използващи оръжия. Резултатите бяха много добри: украинските пилоти могат да се научат да летят и управляват оръжейни системи на F-16 за по-малко от шест месеца", цитира думите изданието му.

Както подчертава Юрий Игнат, в резултат на тази проверка се оказало, че украинските пилоти ще могат да овладеят нови самолети за по-малко от шест месеца. По думите му въоръжените сили на Украйна вече са подготвили първата група от "няколко десетки" пилоти, които са готови да заминат за обучение в САЩ.

Той също така каза, че наземните специалисти от ВВС вече се обучават в чужбина: "Украински военен персонал се обучава в цяла Европа. Това са десетки хиляди хора, които са приети от Испания, Франция, Италия, Великобритания и Германия.

За да се осигурят полетите са необходими няколко пъти повече наземни специалисти от пилотите. Според един от руските експерти, за 200 самолета ще са необходими "около 10 хиляди души с няколко хиляди единици различно оборудване и машини".

По-рано украинската преса цитира Игнат, че в идеалния случай Украйна ще се нуждае от "пет изтребителни бригади", за да защити напълно небето си, което според украински журналисти може да означава до 180 самолета. В същото време командирът на ВВС не каза, че Киев очаква да получи всичко това в близко бъдеще.

Освен това Украйна може да няма достатъчно опитни пилоти, дори ако получи западни самолети. И дори ако пилоти, които вече имат боен опит, се прехвърлят към тях, е трудно да се преквалифицират за нов тип самолет, а да се научат да се борят с него е още по-трудно и по-дълго.

В украинската и международната преса вече се обсъжда възможността за привличане на чуждестранни пилоти-доброволци с боен опит именно на F-16 (или на такива самолети, които Украйна може да получи).

Игнат не изключва такава възможност. "Защо не? И пилотите, и техническият персонал. Мисля, че ако изявят желание да застанат на страната на доброто и светлото - могат да го направят по установения ред, мисля, че това не е проблем", каза той пред Би Би Си.

Но как и колко военни пилоти, обучени на Запад, може да получи Украйна, както и кога ще стане това, не е известно. Тази информация е толкова секретна, че въз основа на данни от открити източници не може да бъде сигурно, че в близките месеци в Украйна ще се появят десетки боеспособни пилоти или че това няма да се случи.

Командването на въоръжените сили на Украйна обаче вече е показало на наблюдателите, че може да има най-неочакван план, който да обърка врага.