Крим на Путин: бензин и кибрит в ръцете на маниак

Виталий Портников: Границата на Крим

Докато чакаме украинска контраофанзива, дискусиите за възможно политическо решение на ситуацията стават все по-оживени - и всеки път в тези дискусии се появява Крим, който може да бъде обект на политически преговори и териториално пазарене.

Създава се впечатление, че мнозина все още не са се отдалечили от хипнозата от 2014 г., когато руският президент Владимир Путин говори за “сакралността“ на Крим, а руското общество се прехласваше от „кримски“ настроения, но не се интересуваше от други украински региони. По това време дори много западни лидери изглеждаха готови да признаят „изключителността“ на кримския въпрос, Владимир Путин беше призован не толкова да напусне Крим, колкото да не нахлува в континентална Украйна.

Руските политици и пропагандисти толкова дълго и упорито доказват важността на Крим за Русия и неразривната връзка на „руския свят“ с полуострова, че накараха не само своите сънародници, но и много чужденци да повярват в този мит.

Животът е доказал фалшивостта на тези идеи. Русия не само започна война на континента, но и призна "независимостта" на т. нар. "народни републики" на Донбас, след което анексира техните територии. И не само териториите на Донецка и Луганска област, но и окупираните територии на Херсонска и Запорожка област. Така се доказа, че не само в ситуацията с Крим, но и в ситуацията с Донбас няма никаква изключителност. Путин просто анексира всичко, което може да окупира.

И тогава възниква прост въпрос: защо ескалацията трябва да се случи точно на административната граница на Крим? Защо не в някоя друга анексирана от Руската федерация област? Защо ние самите позволяваме да се съхранява кримският мит, дори когато самият Путин сякаш вече не вярва в него?

Да, няма съмнение, че руският президент би искал да запази контрола над Крим. Но според мен не заради някаква сакралност на полуострова, а защото Крим е плацдарм за евентуален реванш, за нови офанзиви в Южна Украйна. Защото Крим е плацдарм за дестабилизиране на цялото Черно море, за заплахи не само към Украйна, но и към Грузия и страните от НАТО. Защото контролът над Крим генерира нови и нови кризи. И поддържането на руския контрол над Крим не е само подигравка с международното право и приемане на „новия световен ред“ – редът на властта, насърчаван от Владимир Путин и Сергей Лавров.

Все едно да оставиш туба с бензин и кибрит в ръцете на маниак. Не се съмнявайте, пожарът със сигурност ще избухне отново!

Източник: Крым.Реалии

Бесарабски фронт