Иво Инджев: Този филм сме го гледали на фона на кървави животински главички

Трети ден тече след първомайския взрив край кортежа на главния прокурор Иван Гешев, определен мигом от разследващи и прокурори веднага като атентат срещу него и семейството му. Вместо отговори на логичните въпроси получаваме все повече въпросителни, мълчание и премълчаване на първоначално заявена официална (дез)информация.

Фактът, че не ни показват уж пострадалия брониран джип на Гешев, не може да бъде определен иначе, освен като нежелание да видим с очите си, че не е пострадал от онези заявени от прокуратурата 3 кг. тротил като еквивалент на веществото, избухнало край пътя. Изясни се обаче категорично, вече и чрез телевизионни кадри от мястото на престъплението, че самият път не е увреден и няма как да е при положение, че взривното устройство е било поставено на метър и половина под пътя.

Под път и над път-това е въпросът! Както и защо е под, а не на пътя, ако целта е била наистина да бъде убит Гешев, както от първите минути на оповестяването на новината твърдят с увереност от прокуратурата много преди каквито и да било окончателни експертизи.

Не ни показват и израелския експерт, който не само се бил произнесъл веднага след взрива, но и дори се възхитил от майсторството на българските разследващи, според самите разследващи ( а не според израелеца, който трябва да е излетял с F-35 от Израел и да е скочил с парашут край Самоков, за да е успял толкова бързо да се озове на местопрестъплението).

Друг чужд авторитет, който поне поименно ползват като доказателство привържениците за версията за атентата с цел убиване на Гешев, е Лаура Кьовеши. Изведнъж се превърна в ценен фактор международният прокурор, бойкотиран кадрово от тукашната прокуратура ( един след друг делегирани под ръководството на Кьовеши български прокурори я напускат, искат си Гешев за шеф). Тя, научавайки за поднесената ѝ българска официална версия, изрази солидарност с колегата Гешев от висотата на поста си. А какво трябваше да каже: “ жалко, че не убиха колегата, който не иска да сътрудничи с Европейската прокуратура” ! Това ли трябваше да каже, за да не бъде употребявано мнението ѝ като някакво доказателство за недоказаната версия на колегите на Гешев?

Расте списъкът с първоначалните твърдения на разследващите, за които те вече предпочитат да не говорят.

На първо място, само коментаторите, желаещи да представят Гешев като жертва на лошите либерали у нас и намекват за някаква тяхна вина за престъплението, продължават да внушават, че Гешев се е возил със семейството си. Самата прокуратура, в лицето на Сарафов и говорителката Милева, отказват да потвърдят тези подозрения ( за разлика от волните интерпретатори, те могат да бъдат подведени под отговорност за разпространяване на лъжи)- не било в интерес на следствието.

Напротив, тъкмо обратното е! Няма(ше) по ярко доказателство срещу хипотезата, че става дума за инсцениран от Гешев атентат от евентуалния факт, че не би изложил на риск децата и съпругата си. Не случайно Гешев се изрази чрез своите медийни мегафони твърде мъгляво: “страх ме е за децата”. Това не предполага задължително да са били на мястото на инцидента.

Много бързо отпадна лъжата, че е имало загинал служител на НСО.

Спекулациите за участие на дрон, при това военен(!) също заглъхнаха.

Никой по никакъв начин не потвърди подхвърленото предположение, че някъде ( по пътя на евентуалния маршрут на Гешев за планирано негово посещение в Турция), е бил подготвен втори взрив.

Внушението, че “злия гений” (по прокуратурата), заложил бомбата, е бил наблизо и наблюдавал, вкл. с цел да “довърши” жертвата си след взрива, не получава никакво потвърждение.

Изпада в противоречие твърдението за “абсолютния професионализъм” на “злия гений”, който в същото време “случайно” взривил устройството по-рано ( и нахалост, както знаем). Може да е зъл, но чак пък “гений”…

Гений обаче ще да е бил онзи, който, предполагаемо, е разбрал, че Гешев е сменил автомобила си в последния момент, както самият той съобщава през едни свои “гениални” ретранслатори, маскирани като журналисти.

“Абсолютният професионалист” не постига нищо от целта си. Само превръща Гешев в герой, оцелял благодарение на Бог ( по Сийка Милева). Ако приложим класическото правило на правото “кой има полза”, отговорът е еднозначен.

Значи “геният” може да научава дори за направената в последния момент промяна в местоположението на своята цел, но не се е научил как да постави самоделната си бомба, за я постигне ( целта си).

Ако замисълът на цялата операция е бил Гешев да бъде представен като герой, оцелял (случайно) при атентат, тази мисия изглежда все по-невъзможна. Предстои спасяването на редник Гешев. Този филм, с адаптирано българско заглавие “Гешев, шерифът на народа”, прожектиран на фона кървави животински главички, сме го гледали.

(Текстът е от сайта на автора ivo.bg)