Кабелни оператори не плащат за авторски права

Коментарът е на Иван Рачев

Според Закона за авторското право, влязъл в сила на 1 август 1993 г., всеки, който използва произведения на литературата, изкуството и науката за търговски цели, т.е. печели с тяхна помощ, е длъжен да плаща на МУЗИКАУТОР по специална тарифа. С други думи казано - отдай дължимото на тези, благодарение на които печелиш.

От години кабелни оператори трупат милиони на гърба на композитори, текстописци и аранжори. Печелят, но не плащат. Не плащат и продължават да печелят.
На 10 декември 2010 г. Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО), която обединява големите национални и регионални кабелни оператори, и „ТВ Клуб 2000“, която представлява интересите на средните и малки кабелни комуникационни оператори, се сливат в Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО). В момента в нея членуват 36 фирми, които контролират общо 107 кабелни оператори.

На 25 март 2011 г. влезе в сила доста сериозен ремонт на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Едно от нововъведенията в него гласи: „Предложенията за размерите на възнагражденията и тяхното изменение или допълнение се изготвят след предварително обсъждане със съответните представителни организации на ползватели, когато това е практически възможно. Представителна организация на ползватели е организация, която представлява по-голяма част от ползвателите на съответната категория права и за съответния вид“.

Идеята е благородна: вместо чрез обикаляне от врата на врата, ръководството на МУЗИКАУТОР вече може да договаря размера на отчисленията директно с браншовите организации. Регламентирано е и какво се случва, ако не се стигне до разбирателство: министърът на културата назначава специална комисия, която да реши проблема. Ако и тя не успее - министърът публикува проектотарифата и икономическата обосновка във ведомствения сайт и след известно време я одобрява.

До ремонта на ЗАПСП, нежеланието на кабелните оператори да плащат за авторски права е рутинно. Тоест - някои плащат с удоволствие, други - с видимо отвращение и с цената на много нерви, а трети просто си плащат глобите и продължават да печелят за сметка на авторите.

От април 2011 г. нататък проблемът се задълбочава. Ръководството на БАККО категорично отказва да одобри новата тарифа на МУЗИКАУТОР. Единият аргумент е, че парите, които трябвало да плащат кабелните оператори по новата тарифа, са много. За да компенсират този разход, те трябвало да увеличават абонаментните такси. А това било невъзможно, защото щели да си загубят клиентите.

Вторият аргумент - кабелните оператори не дължат на МУЗИКАУТОР нищо, тъй като препредават програми с уредени вече авторски права. Но  препродават дори безплатните иначе програми на четирите национални ефирни телевизии.  Препредават, препродават и печелят.

Оттук нататък идва ред на сухите цифри.

През май 2003 г. МУЗИКАУТОР призовава компетентните органи да погледнат на проблема с авторските права и от наказателно-правна гледна точка. Според статистиката на Съвета за електронни медии (СЕМ), през 2002 г. клиентите на кабелните оператори са били около 1, 1 милиона, а според сключените с МУЗИКАУТОР договори - само 376 876 . Какви доходи са укрити и какви са загубите за бюджета от неплатените данъци никой не знае, защото компетентните органи изобщо не обръщат внимание на изнесените факти.

Осем години по-късно разминаването продължава. Според отчетите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), приходите на кабелните оператори се движат така: 2009 г. - 301, 971 млн. лв.; 2010 г. - 323, 335 млн. лв.; 2011 г. - 243, 810 млн. лева!

През същото това време, в отчетите на МУЗИКАУТОР е записано: 2009 г. -  474 841 лв., 2010 г. - 539 071 лв., 2011 г. - 360 450 лева.

Излиза, че за периода 2009-2011 г. кабелните оператори заработват 869, 116 млн. лв., а отчисляват на МУЗИКАУТОР - 1, 317 млн. лева. А не както е по тарифа - 1, 5% от приходите, или... 13, 36 млн. лева.
През 2012 г. според отчета на КРС 351 кабелни оператори обслужват 1, 6 млн. абонати и генерират приход от 188, 683 млн. лв. без ДДС. В МУЗИКАУТОР обаче постъпват... 0, 00 лева. Защото управителният съвет на БАККО отказва да одобри новата тарифа, а членовете на БАККО и „свободните” им колеги отказват да плащат по старата тарифа. 

На последната конференция, организирана от БАККО през ноември т.г., управителят на асоциацията Димитър Радев обяви пред медиите, че въпреки кризата на БАККО клиенти вече са над 2 милиона. С други думи, ако приемем, че всеки абонат плаща месечно средно по 15 лв., членовете на БАККО трябва да приключат годината с приходи в общ размер от 294, 300 млн. лева. Засега обаче по сметките на МУЗИКАУТОР най-вероятно отново ще постъпят... 0, 00 лева. 

Друг е въпросът, че Законът за радиото и телевизията задължава доставчиците на медийни услуги да представят всяка година на СЕМ при поискване доказателства за отстъпените авторски права за защитени произведения. Излиза, че или СЕМ не иска доказателства, или се дават документи с невярно съдържание. Но тогава защо СЕМ не предприема нищо срещу тези, които не си плащат авторските права? Тези, които си плащат и спазват закона, не са ли поставени в неравностойно положение? Защо се толерира този институционален комфорт за некоректните? Да не говорим как това влияе на изкривяването на пазара, на дестабилизирането на конкуренцията, на честния бизнес.

Изходът от ситуацията е един единствен и ключът за него е в ръцете трима души: Георги Лозанов - председател на СЕМ, Веселин Божков - председател на КРС, и Петър Стоянович - министър на културата. Стъпките, които отдавна трябваше да предприемат, са малко на брой, но ефикасни: 
1. Министърът на културата одобрява проектонаредбата на МУЗИКАУТОР в оригиналния й вид, без да чака повече „благословията“ на БАККО;
2. Ако кабелните оператори продължават да не изпълняват задълженията си по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП),  председателят на СЕМ започва да изпълнява задълженията си по Закона за радиото и телевизията. Тоест - започва да налага глоби и да отнема разрешителни.
3. И накрая КРС, чийто председател Веселин Божков е длъжен - по Закона за електронните съобщения - да отреже кабелите на всички оператори, които работят зад гърба на СЕМ.
 

Всъщност, има и друг - далеч по-радикален, изход от ситуацията: със случая се заема държавното обвинение и „ревизира” приходите на кабелните оператори и разходите им за авторски права през последните 10 години. И то в светлината на чл. 172а, ал. 1 и ал. 3 от Наказателния кодекс, която предвижда : „Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева. Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева.”
Законът си е Закон.