Грузински Майдан или сценарий „а ла Лукашенко“?

Както и на Майдана през 2014 г., грузинската революция се провежда в името на демокрацията и в цветовете на Европа. Подобно на украинците навремето, грузинците казват "Да на Брюксел" и "Не на Русия". Но въпреки грандиозните кадри на човешки тълпи, които завладяват столицата Тбилиси, въпреки решимостта на грузинската младеж, въпреки насилието при репресиите, упражнявани от управляващите, и въпреки значението на залозите за бъдещето на тази малка кавказка държава със само 3,7 милиона жители, европейските правителства се колебаят да се намесят. Това пише в материал за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Те демонстрират предпазливост, която някои актьори в грузинската опозиция смятат за "опасна двусмисленост". Наскорошните декларации на посланика на ЕС в Тбилиси, полякът Павел Херчински, предизвикаха скандал в редиците на опозицията. Вместо да каже, че законът за "чуждото влияние", копие на този, който Кремъл използваше за репресии срещу дисиденти, ще бъде смятан за "червена линия" от страните от Съюза, които предоставиха на Грузия статут на страна кандидат миналия декември, той поиска неговата модификация, предполагайки, че Европа може да се задоволи с компромис... "Една проста модификация би се счела за победа на Бидзина Иванишвили", проруският олигарх, основател на управляващата партия "Грузинска мечта" и лидер в сянка, предупреждава политологът Торнике Гордадзе, преподавател в Sciences Po и бивш грузински министър.

В Париж, както и в Берлин, където украинският въпрос вече тежи много, "протакат" и наблюдават със "загриженост" конфронтацията лице в лице между проевропейските демонстранти и проруското правителство. Франция, въпреки че е много ангажирана с друга страна, пряко заплашена от Русия - Молдова, в момента се държи сдържано в Грузия "Това е исторически момент. Ние сме в навечерието на революция", казва дипломат. Париж, подобно на няколко европейски столици, изпрати послания до грузинските власти, но не заплаши да последва американския пример с налагане на санкции. "Унгария на Виктор Орбан би възпрепятствала това", продължава дипломатът. "Предпазливостта" има и други причини: страхът от намеса на руските сили, както и "сложните обстоятелства", независимо дали става въпрос за европейските избори през юни или централната роля, която играе Грузия - на мост - в конфликта между Армения и Азербайджан. Преди всичко Париж иска да избегне наливането на масло в огъня, който вече е много разпален. "Ако влезем там с гръм и трясък, "Грузинска мечта" (управляващата партия, бел. ред.) ще ни обвини, че се намесваме. Затова внимаваме да не даваме гориво на властта. Въпросът е как да бъдем полезни? Няма лесен отговор", обяснява дипломатът.

В Париж и Берлин смятат, че Европейската комисия е тази, която има основния лост за влияние върху грузинските власти, със заплахата от замразяване или прекъсване на сближаването между Брюксел и Тбилиси, което би провокирало окончателното приемане на закона. Не е сигурно обаче, че лостът е толкова мощен... "Саботажът на статута на Грузия като страна кандидат е точно това, което правителството е решено да направи, след като се престори, че подкрепя сближаването с ЕС, за да удовлетвори населението, повече от 80% проевропейски настроено", продължава Торнике Гордадзе. По принцип Бидзина Иванишвили няма намерение да преследва сближаване със Съюза, което би го принудило да предприеме реформи, противоречащи на неговите политически и финансови интереси.

Подценяват ли европейските столици решимостта, подхранвана от Русия, където той натрупа богатството си през 90-те години, на човека, който дърпа всички политически конци в страната - Бидзина Иванишвили? Подценяват ли и тази на Владимир Путин в желанието му да задържи малка Грузия в своята зона на влияние? Шестнадесет години след блицкрига, започнал срещу Тбилиси през август 2008 г., Русия все още контролира около 20% от територията на Грузия, в която нахлу два пъти.

Що се отнася до руските танкове, те все още са на 45 километра от столицата. Европа смяташе, че може да забрави факта, че мирното споразумение, подписано между Москва и Тбилиси, никога не е било спазено от руската страна, която не е изтеглила войските си от окупираните райони. По това време много грузинци чувстваха, че са изоставени от Запада пред лицето на руската агресия. По-специално от Франция и Германия, които наложиха вето на влизането на Грузия в НАТО на срещата на върха в Букурещ, няколко месеца преди войната. И от Барак Обама, който точно след това сложи началото на своето "рестартиране" с Русия.

По подобен начин европейците се надяваха след анексирането на Крим през 2014 г., че ситуацията ще се успокои и нормализацията отново ще бъде възможна с Русия на Путин... Но Кремъл е толкова решен да върне Грузия в руския лагер, че Армения, изоставена от Москва по време на повторното завоюване на Нагорни Карабах от Азербайджан, оттогава се завъртя леко на запад... Дори ако единият е горещ, а другият остава за момента замразен, конфликтите все пак са свързани.

В Киев, както и в Тбилиси, Путин първо се опита да подчини страната, като избута политически марионетки на власт. Едва когато те бяха свалени от власт в Украйна, Кремъл използва военна сила, за да върне страната обратно в редиците си. Това е, което може да застраши Грузия днес. Нахлуването в Украйна ускори бунта в Грузия, радикализирайки и двата лагера. От февруари 2022 г. Бидзина Иванишвили умножи, както и в Москва, речите с конспиративни и антизападни оттенъци, заклеймявайки "партията на глобалната война", представлявана от Съединените щати и европейците, и приемайки без никаква допълнителна двусмисленост своя избор за Русия. Правителството се сближи с Унгария и Китай. То отказа да подкрепи Украйна и използва страха от удължаване на войната за вътрешнополитически цели. То обвини Украйна, че иска да въвлече Грузия в конфликта и пое отговорността за напускането на украинския посланик в Тбилиси.

То прие множество руски бежанци, които тежат върху структурата на населението и обществото. Режимът също така става все по-авторитарен. Иванишвили заплаши да накаже политическите си опоненти след изборите през октомври. Но подкрепата на Кремъл за закона за "чуждите агенти", който компрометира влизането на Грузия в ЕС, напротив, беше осъдена от населението, особено от по-младите поколения, които никога не са били толкова много по улиците. От началото на войната те показват подкрепата си за Киев чрез лозунги, транспаранти на обществени сгради, знамена в украински цветове и демонстрации срещу Русия. 87% от грузинците казват, че украинската кауза е и тяхна. Особено след кланетата в Буча, които им напомнят за издевателствата, извършени от руснаците в Абхазия и Южна Осетия.

Днес съдбата на Грузия е заложена на карта с няколко сценария, които не винаги са оптимистични. Първият е грузински Майдан, който да закотви страната в Европа. А вторият е сценарий "в стил Лукашенко", тоест репресии срещу демонстранти с помощта на руски сили, повикани на помощ, какъвто беше случаят в Беларус през 2020 г., за потушаване на революцията. Този сценарий би довел до принудителна русификация на Грузия, както в съветската епоха. За да избегне това, Европа има своите карти в ръка, особено по въпроса за визите. Що се отнася до Франция, тя има специална връзка с Бидзина Иванишвили, тъй като той има френско гражданство, дадено му от Никола Саркози, и един от синовете му учи в Париж. "Трябва да окажем натиск върху Бидзина Иванишвили, за да му осигурим почтен изход от ситуацията", предлага Торнике Гордадзе. Но би било по-добре големи политически лидери като Емануел Макрон да се заемат с въпроса, а не европейската бюрокрация, която е твърде тежка и твърде бавна.