"Роби в Германия": истории на експлоатирани източноевропейци

Германия привлича много хора от Югоизточна Европа, които си мечтаят за по-високи доходи и по-добър живот. Често обаче реалността се оказва много различна: много източноевропейци, тръгнали по този път, бързо разбират, че са експлоатирани. Две германски издания - обществената телевизия WDR и мюнхенският вестник "Абендцайтунг" - дават нови конкретни примери за това. Тук представяме някои от тях със съкращения.

"Роби на системата"

Репортажът в "Абендцайтунг" ни пренася в приют в Мюнхен, където са настанени около 450 трудови мигранти от Източна Европа. По-голямата част от тези хора са румънци и българи, а почти всички от българите са от Пазарджик - град в Централна България, уточнява изданието.

Те работят всичко онова, което повечето хора, родени в Германия, не желаят да вършат: чистят, разнасят пратки, трудят се по строежите, мият чинии в ресторанти, работят в кланици. Те получават по-малко пари от хората с германски паспорт, просто защото не знаят друго: минималната заплата в България е 2,85 евро на час, а в Германия - 12,41 евро.

"Роби на нашата система" - така нарича тези хора управителката на приюта в Мюнхен Андреа Гарлонта. Без да си дават сметка колко точно е скъп животът в Германия, те си създават една фалшива представа от това, което някой им е казал или което са прочели в интернет, казва тя за "Абендцайтунг".

"Тези хора са жертва"

Те идват с надеждата да печелят повече и на практика се жертват. Спят в общи, претъпкани помещения или на улицата. Лъжат ги със заплащането и обикновено им прекратяват договора веднага, след като изтече пробният им срок, а после пак ги назначават. Така обаче те губят част от правата си - като платен отпуск. На други пък им предлагат работа за по няколко часа на ден, а трети работят изцяло на черно.

Изданието разказва и историята на братята Виктор, Якоб и Егон - трима унгарци, дошли в Германия с надеждата за по-добър живот. Първи пристигнал Егон - преди 5 години, а по-късно го последвали и другите двама братя. Работили в склад и в ресторанти - "все гадна работа, най-малко по 10 часа на ден", казва Егон. "Целият съм разбит", уверява той.

Последно тримата работили в китайски ресторант, където започнали с миене на чинии, но после вършели всичко: чистене, обслужване, помощ в кухнята - за три евро на час. Спели на тавана над ресторанта - върху матраци на голия под с картони от кашони между тях, служещи за преграда. Шефът им често задържал заплатите за наем, разказва Егон.

"Отпред, където са масите за гости, любезно им се усмихват. Но отзад е ад", уверява 32-годишният унгарец. Работели по шест, а понякога седем дни в седмицата - без почивка, по десет или дванайсет часа на ден. "Бях толкова изтощен", казва Егон. Накрая той и другите двама просто искали да си тръгнат, пише "Абендцайтунг".

"Сега се страхуват да се върнат в Унгария като провалили се неудачници. Това е причината много от тях да остават тук", посочва Андреа Гарлонта. Самата тя е от Източна Европа - дошла е в Германия преди 24 години, когато била на 21. Не смятала да остава дълго, а само колкото да спести някакви пари и да се върне в Румъния. Но останала и сега помага на други трудови мигранти.

Тя казва с тъга, че родината ѝ Румъния губи много квалифицирани кадри. "За строителни дейности по пътищата сега в Румъния назначават хора от Пакистан. Това са робите там", казва тя. А Ноеми Молнер, която също работи в сферата на помощта за мигранти, обобщава пред "Абендцайтунг": обикновено унгарците в Мюнхен работят на черно по китайски ресторанти, българите и румънците - често са по строежите, а африканците в Мюнхен са най-вече чистачи.

Как се живее без душ и тоалетна

Експлоатацията в Германия на работна ръка от Източна Европа беше тема и на последното издание на популярното предаване "Локалцайт" на обществената телевизия WDR. Зрителите научиха личните истории на Лорант Могер и на Емил Тома - и двамата от Румъния.

Единият работил като шофьор на камион. Работодателят му го регистрирал, но само фиктивно - реално Могер нямал жилище и живеел в камиона "седмици наред, без душ или тоалетна", разказа самият той в предаването.

Емил Тома пък работил две години в кланица - по 13 до 15 часа изключително тежък труд, всеки ден, без почивки. "Ако не успяваш да свършиш всичко, веднага те заплашват с уволнение", казва 51-годишният мъж. Изкарал две години така, след което получил сърдечен удар и вече не може да работи, става ясно още в предаването.

В него председателката на профсъюза DGB Аня Вебер потвърди, че несигурните условия на труд и дъмпингът на заплатите продължават да са сериозен проблем в много сектори на икономиката. От синдиката упрекват политиците, че правят твърде малко за решаването на тези проблеми. Синдикалистите настояват за прекратяването на експлоатацията на източноевропейските работници и за въвеждането на справедливи условия на труд за всички хора в Европа.

Емилиян Лилов (редактор)