Какъв ти BG alert, когато няма покритие, а понякога и ток?!

Да обикаляш улиците в търсене на обхват за мобилните телфони е обичайна практика в много от селските райони в България. Как при това положение хората да разчитат на системата BG alert? ДВ се обърна към трите телекома:

Да обикаляш 27 км улици през зимата, за да провериш как са хората в къщите, тъй като няма ток и мобилните телефони не работят, не е лесна работа. Кметът на великотърновското Ново село Христо Христов разказва пред Дойче Веле (ДВ) за тежката ситуация в края на ноември м.г., когато 48 часа селището беше без електрозахранване заради снега, а той обикалял от къща на къща. “27 километра улична мрежа - и не мога да звънна на 112”, казва Христов, който е и член на Управителния съвет на Националното сдружение на кметовете на кметства (НСКК).

“Сами сме и е по-добре да знаем, че е така. Ще се справим и сами, само да приемем, че не чакаме нищо друго”. Така се е обърнал във Фейсбук към местните хора кметът. “На Буковец в община Велико Търново няма обхват, откакто е измислен телефонът”, е написал потребител под неговия пост. “С Вас сме, кмете!”

"Селските" проблеми, които властта не чува

“Селските кметове”, както им казват, от две години се опитват да вкарат в дневния ред на институциите проблема със сигурността на мрежата в малките селища, когато прекъсне електрозахранването, а Христо Христов е от най-активните. Предложението му да бъдат задължени мобилните оператори да поддържат алтернативно енергийно устройство при отдаване под наем на общински имот влиза за разглеждане в комисия към Общинския съвет на Велико Търново.

В Ново село по адресна регистрация се водят около 500 човека, но в действителност са много повече - имат 50 чужденци и много други, сред тях и млади семейства, които са част от новата вълна завръщащи се към селото и по-спокойния живот. Колко по-спокоен без комуникации при нужда?

Само през тази година от сдружението на кметствата са сигнализирали Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която отговаря за контрола за сигурността на комуникациите, министрите на вътрешните работи и отбраната, председателите на ДАНС и Държавна агенция “Eлектронно управление”, Националното сдружение на общините, парламентарни комисии. Към сигнала са приложени 26 конкретни примера с дати и времеви обхват за липса на сигнал при спиране на тока за всеки мобилен оператор. Сред сухото изброяване се среща и следният текст: “В село Ветринци обхватът на всички оператори е много лош, особено както се вижда в случаите, когато няма електрозахранване. При спешен случай няма никаква връзка!” В друго великотърновско село - Стрелец, БНР съобщи как хората обикалят по улиците и под дърветата, за да търсят обхват, където го има, за да проведат разговор или да подадат сигнал за изпаднал в беда. А освен липсата на мобилно покритие за 250-те жители на Стрелец, там ги мъчи и страшно безводие.

На въпрос на Дойче Веле какви мерки е предприела КРС по сигналите на кметствата за липсата на мрежа след прекъсване на електрозахранването, оттам отговориха, че “при извършените проверки КРС е установила, че базовите станции на мобилните оператори са фабрично снабдени с резервни захранващи устройства, като опорните базови станции и тези в отдалечени райони са снабдени с дизел генератори”.

При инцидент, свързан със сигурността, се осигурява национален роуминг за достъп до единния европейски номер за спешни повиквания 112, като единствено трафикът за спешни повиквания е с приоритет, пише в отговора. От регулатора обясняват още, че при спряно електрозахранване няма как мобилните оператори да предоставят непрекъсваема услуга и мерките, които предприемат, не могат да бъдат реална алтернатива на обществената услуга от електроразпределителните дружества.

Дойче Веле запита КРС и какво е максималното отстояние от телефонния апарат на потребител до „жива“ клетка на мобилен оператор, при което се гарантира възможност за изходящо повикване към номера за спешни повиквания 112? Получи следния отговор: “Повикване към номера за спешни повиквания 112 от мобилен телефон е възможно когато викащият е в зона на покритие на мобилна мрежа.

Мобилните оператори са задължени да поддържат техническа възможност за спешни повиквания и когато викащият е в зона на покритие на друг оператор, различен от този, който предоставя услуги на викащия”.

На същия въпрос от Yettel България отговориха, че спешните обаждания на телефон 112 могат да се осъществяват с най-ниската възможна сила на сигнала, като провеждането на гласови повиквания е възможно дори при 35 км разстояние от мобилната клетка. Според А1 на теория разстоянието може да бъде около 40 км, но на практика е трудно да се определи стойност, тъй като зависи от много фактори - географският релеф, естествени и изкуствени препятствия, тип растителност, сезонността, използваните материали за сградните конструкции, функционалните възможности на самия телефонен апарат и др.

Потребителите могат да се обадят на 112, стига в района да има покритие на някой от операторите, дори и без SIM карта.

Какво се случва във Воден

Телекомите са длъжни да имат резервно захранване , особено важно в кризисни ситуации, когато системата за ранно оповестяване би спасила човешки животи. В ямболското погранично село Воден, което пострада сериозно от пожари през юли, системата за ранно предупреждение при бедствия и евакуация на хора BG-ALERT не проработи, защото не е била задействана от кмета. За да се случи, община, областна управа или министерство трябва да подадат сигнал до пожарната, а пожарната, ако прецени - към телекомите, които пускат съобщенията на телефоните. (Преди това е необходимо обучение, но както стана ясно, само кметът на Стара Загора Живко Тодоров е поискал такова). Но и да е било подадено известието за бедствие във Воден, местните хора е нямало как да видят съобщението, тъй като след спирането на тока мобилните им телефони са били на практика непотребни.

След пожарите във Воден по спешност и за по-малко от 24 часа в района бе монтирана нова мобилна клетка. От пресцентъра на служебния транспортен министър Георги Гвоздейков пък съобщиха, че трите телекома - A1, Vivacom и Yettel, “предприемат спешни стъпки за подобряване на състоянието на комуникациите в село Воден и няколко съседни села”.

“След като сложиха мобилната клетка, се развали сигналът от два телекома, а за да хванеш сигнал от третия (А1, б.а.) трябва да обикаляш и да търсиш високи места из Воден”, обясни пред Дойче Веле Елена Анева, която 26 години е била кметица на Воден. Във Воден по списък се водят около 350 човека, но живеят не повече от двеста.

Със самата Анева разговаряме по стационарен телефон, тъй като с мобилния няма връзка. Тя обяснява, че като кмет безуспешно е търсила решаване на проблема години наред. “Идват, обещават - и накрая нищо. Казват, че проблемът бил с граничните комуникации, но като излезем от селото турският телеком веднага ни “хваща”.

Какво отговориха телекомите

Дойче Веле изпрати запитване до трите телекома в България с едни и същи въпроси, първият от които е как осигуряват сигурността на съобщителната мрежа - предвид задълженията им по Закона за електронните съобщение.

От А1 отговориха, че извършват непрекъснат мониторинг в режим 24/7, а непрекъсваемостта на мобилната им мрежа е 99,9%. При дефект на оборудване са осигурени резервни модули и дежурни екипи, които да го подменят. На някои станции са монтирани СОТ системи. Всички макро базови станции са с резервирано захранване чрез акумулаторни батерии, за да издържат минимум 4 часа, като значение има трафичната натовареност на съответната клетка, климатичните условия и др. При критични обекти, след изтичане на тази резервираност, се използват и дизел генератори, докато се възстанови нормалното електрозахранване. На някои станции има и фотоволтаици.

От Vivacom обясниха, че разполагат с около 3000 базови станции, всички оборудвани с батерии. При прекъсване на електрозахранването, в зависимост от местоположението и натоварването, могат да осигуряват покритие от 2 до 8 часа. Телекомът инвестира в подмяната на над 700 батерии годишно. В най-натоварените райони и в труднодостъпните места станциите са снабдени и с дизелови генератори, а част от мобилните кули имат и соларни панели.

Yettel България също използва батерии, за да осигурява допълнително резервно захранване на своите над 3000 базови станции. В над 400 отдалечени места се използват и резервни генератори. Базовите станции са проектирани така, че дори при липса на ток могат да продължат да работят автономно от час и половина до 4 часа, в зависимост от натоварването в района, а тези, за които са осигурени и генератори - до няколко дни, казаха от телекома.

Ако всичко е наред, защо тогава се оплакват кметовете? Държавата дължи отговори, защото контролът е неин, казва за Дойче Веле депутатът от “Възраждане” Ангел Янчев. Той пита още на 24 юли Гвоздейков как транспортното министерство контролира дали мобилните оператори изпълняват законовите изисквания за осигуреност на резервно захранване и комуникационна свързаност на територията на страната. Пита също дали системата BG-ALERT е напълно завършена и с обезпечена пълна функционалност.

Отговори няма. Но предвид зачестилите бедствия такива няма как дълго да бъдат избягвани.

*** Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.