Защо все повече германци не могат да живеят от заплатата си

Работят, но въпреки това се нуждаят от социални помощи: твърде много хора в Германия се оказват в това положение. Защо е така?

В характерния си прям стил германският канцлер Фридрих Мерц изложи от трибуната на Бундестага вижданията на своя кабинет по един от следващите основни приоритети на федералното правителство - плановете за реформиране на социалните помощи, наричани Bürgergeld. По думите му работата трябва да си заслужава - Мерц иска "хората в Германия отново да могат да видят, че усилията им се отплащат - и че се прилага принципът на заплащане, обвързано с резултатите от работата".

Но думите му донякъде се опровергават от една статистика, която се появи няколко дни по-рано: през 2024 г. около 826 000 работещи хора са били зависими от социални помощи (Bürgergeld). Това представлява ръст с около 30 000 души в сравнение с предходната година - първото увеличение от 2015 г. насам.

Именно през 2015 г. в Германия беше въведена минималната работна заплата. По това време над 1 милион работещи хора все още са били зависими от социални помощи. Оттогава насам техният дял постоянно намалява. През 2024 г. тези помощи са стрували на държавата близо 7 млрд. евро - с над 1 милиард повече от изплатените през 2022 година.

"Неприемливо е стотици хиляди хора да зависят от помощи, въпреки че работят. Това означава, че толерираме ниското заплащане и експлоатацията на труда", заяви по този повод за ДВ депутатът от Лявата партия Джем Индже.

Ръстът на минималната работна заплата

Според Индже тези данни показват, че минималната работна заплата в Германия е просто твърде ниска. Въпреки че предишното правителство я повиши значително - до 12 евро в началото на 2023 г., оттогава тя е нараснала само минимално - до сегашните 12,82 евро на час.

Сега бе съобщено, че минималното почасово заплащане трябва да нарасне още повече: от 1 януари 2026 г. ще стане 13,90 евро, а година по-късно - 14,60 евро. Това обаче е по-малко от исканите от социалдемократите 15 евро на час.

Хелена Щайнхаус, основателка на групата Sanktionsfrei ("Без санкции"), която подкрепя хора, живеещи на помощи, припомня, че малките увеличения не са в крак с нарастването на наемите и разходите за живот през последните няколко години. Средният наем в Германия е нараснал с 4,7% само през миналата година, а в Берлин - с цели 8,5 процента. "Затова все повече хора не могат да живеят с минималната работна заплата, дори и да работят на пълен работен ден", казва Щайнхаус.

Проблемът с непълното работно време

Някои икономисти обаче твърдят, че минималната работна заплата има малко общо с броя на работещите, които се нуждаят от помощи.

"Трябва да се признае, че повечето от тези хора не работят на пълно работно време. Повечето от тях се обучават или имат непълно работно време", казва Холгер Шефер, старши икономист в Института за германска икономика (IW). "Минималната работна заплата тук не е от основно значение, защото причината, поради която хората не могат да се издържат от доходите си, не се дължи на ниското почасово заплащане, а на малкия брой работни часове."

Данните на Федералната агенция по заетостта го потвърждават: от 826 000 работещи, които получават помощи, само около 81 000 са работили на пълно работно време.

Според левия депутат Индже обаче това не е оправдание за ниското заплащане на труда. "Броят на хората, които получават помощи, зависи до голяма степен от ниските заплати. Едно от неотдавнашните ми разследвания разкри, че в половината от големите градове на Германия хората, които получават минимална заплата за работа на пълен работен ден, не могат да си позволят адекватно жилище и са зависими от финансова помощ", казва той.

Ръст на бедността

Причината, поради която много хора работят само на непълно работно време, е проста, казва на свой ред Хелена Щайнхаус: те имат деца или близки, които се нуждаят от грижи, а в много градове в Германия липсва инфраструктура за грижи за деца. По данни на IW през миналата година за 306 000 деца в Германия на възраст под три години не е имало място в детска ясла или градина, въпреки че по закон имат право на такова.

Проучване на Института за изследване на заетостта (IAB) от 2021 г. установи, че колкото повече деца имат работещите хора, толкова по-вероятно е те да се нуждаят от помощи. Депутатът от Лявата партия Индже е убеден, че ако държавата инвестира повече в места за грижи за деца, това ще позволи на много хора да избягат от капана на работата на непълно работно време.

Холгер Шефер предупреждава на свой ред, че повишаването на минималната работна заплата не е решение и може да доведе до обратния ефект - например ако заради по-високото заплащане фирмите ограничат търсенето на работна ръка.

Щайнхаус контрира, че работодателските организации от години изтъкват този аргумент, но нито веднъж пред последните десет години това опасение не се е потвърдило. "Разбира се, има компании, които изпитват затруднения, когато минималната заплата се повиши, но като цяло повечето от тях печелят от факта, че могат да наемат хора евтино."