2 400 затворници помилвани след 1990 г., Йотова пуснала 28

Темата за mомилването на затворници в България отново е във фокуса на общественото внимание. По закон правото на помилване принадлежи на държавния глава, но по традиция българските президенти делегират това правомощие изцяло на своите вицепрезиденти чрез официален указ. Статистиката през годините показва огромни контрасти в прилагането на този инструмент – от стотици помилвани тежки престъпници до периоди на пълно „затягане на коланите”.

Общият брой на помилваните лица от началото на демокрацията (1990 г.) до днес възлиза на около 2400 души. Огромната част от тези актове на милост са концентрирани в първото десетилетие на прехода. Тогава институциите действаха в условия на правен вакуум, а затворите бяха препълнени, което наложи масово прилагане на извънредни държавни мерки.

Какво се случи при Атанас Семерджиев?

Впечатляващата цифра от около 2400 помилвани се дължи основно на първите години от прехода. По отношение на първия вицепрезидент на демократична България – генерал Атанас Семерджиев (заемал поста от август 1990 г. до януари 1992 г. в екип с д-р Желю Желев) – архивите и официалните регистри за този период остават изключително непълни.

През тези бурни месеци държавата освободи огромен брой лишени от свобода. Важно е обаче да се направи юридическо разграничение: голяма част от тези хора излязоха на свобода не чрез индивидуални помилвания от Семерджиев, а чрез масови политически и криминални амнистии, гласувани с закони от тогавашното Велико народно събрание. Смесването на двата инструмента в публичното пространство е причината точният брой на личните укази на Семерджиев да остава трудно уловим за статистиката, но практиката от онези години поставя началото на голямата бройка от над две хиляди освободени.

Рекордьорът Ангел Марин: Стотици помилвани и десетки рецидивисти

Най-мащабното и придружено с множество спорове прилагане на това правомощие се свързва с генерал Ангел Марин, който беше вицепрезидент в двата мандата на Георги Първанов между 2002 г. и 2012 г. Според официалния доклад на специалната временна парламентарна комисия, разследвала казуса в края на 2012 г., Ангел Марин е издал укази за помилване на 533 души.

Скандалното в случая беше профилът на освободените – над 230 от тях бяха осъдени за тежки убийства. Данните разкриха, че най-малко 13 от помилваните убийци са извършили нови престъпления и са се върнали обратно зад решетките. Оказа се също, че Марин е подписвал укази „на своя глава” за близо 49 лица, пренебрегвайки отрицателните становища на самата Комисия по помилванията.

Маргарита Попова: Ерата на строгия филтър

Пълна противоположност в статистиката демонстрира нейният наследник Маргарита Попова (вицепрезидент в мандата на Росен Плевнелиев от 2012 до 2017 г.). Тя коренно промени политиката на „Дондуков“ 2, като направи процедурата публична и въведе изключително строги критерии. За първите три години от своя мандат тя одобри едва 13 молби за помилване от над 1000 разгледани случая, с което броят на предсрочно освободените затворници спадна до историческо дъно.

Илияна Йотова и най-пресният скандал с „Петричкия Ескобар”

Настоящият президент Илияна Йотова, която два мандата беше вице на Румен Радев, е помилвала общо 28 осъдени лица до началото на 2026 година. Въпреки сравнително ниския брой, именно около нейното име избухна огромен политически скандал на 11 септември 2026 г.

Политически сили в Народното събрание изнесоха данни, че през декември 2022 г. Йотова е помилвала и пуснала от затвора 10 години предсрочно прочутия наркодилър Огнян Атанасов, известен в подземния свят като „Петричкия Ескобар”. Мотивите за решението са били влошено здравословно състояние, застрашаващо живота му. Вместо да се лекува обаче, Атанасов веднага се е върнал към престъпния занаят и през 2025 г. е бил заловен отново – този път с 5 килограма кокаин. От президентската институция контрираха, че решението е взето на базата на експертно заключение от 7-членна медицинска комисия.

Как работи Комисията по помилванията и какви са критериите?

Зад всеки акт на държавна милост стои тежка административна процедура. Към Президентството функционира постоянна експертна Комисия по помилванията, съставена от юристи, психолози, криминолози и медицински експерти. Нейната задача е подробно да разгледа всяка постъпила молба и да подготви мотивирано становище до вицепрезидента, който има крайната дума.

За да бъде изобщо разгледана молбата на един затворник за предсрочно освобождаване или намаляване на присъдата чрез помилване, той трябва да отговаря на следните строги изисквания и критерии:

• Изключителни обстоятелства: Помилването не е стандартно обжалване на присъдата. Изискват се нововъзникнали хуманитарни причини, като тежко и нелечимо заболяване в условията на затвора или тежка семейна трагедия.
• Поправяне и поведение: Оценява се цялостното поведение на лишения от свобода – липса на нарушения, участие в трудови дейности и образователни програми зад решетките.
• Осъзнаване на вината и нисък риск: Изследва се психологическият профил на затворника и оценката на риска от рецидив. Проверява се дали лицето съжалява за извършеното и дали представлява заплаха за обществото.

Българският модел срещу европейската практика

Институтът на помилването в България е уникален поради факта, че се упражнява почти изцяло от вицепрезидента – фигура, каквато липсва в повечето европейски държави. В страните от Европейския съюз се наблюдават различни модели за упражняване на това право:

• Франция: Правото на помилване се държи от държавния глава – Президента. Традиционно то се използва при големи национални празници, но процедурата изисква задължително съгласуване и подпис от страна на Министерството на правосъдието.
• Германия: Там правомощието е силно децентрализирано. То се упражнява от Федералния президент, но в много случаи е прехвърлено към премиерите или президентите на отделните федерални провинции. Прилага се изключително рядко и предимно по хуманитарни причини при терминални заболявания.
• Великобритания: В Обединеното кралство съществува т.нар. „Кралско право на милост“. То се изпълнява формално от монарха, но само по изрична препоръка на министъра на правосъдието, главно за коригиране на доказани съдебни грешки.

В материала е използвана информация от Дневник, Медиапул, Сега, bTV