23 ноември 1932 г. - Голодомор

Публикувана: 23 Ноември, 2016 07:31
28 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 10866

На 23 ноември Украйна отдава почит на жертвите на Голодомора. Много преди концентрационните лагери в нацистка Германия Сталин организира етническо прочистване чрез глад. Негови жертви са 7 млн. украинци.

По данни на учените, най-много са пострадали от глада тогавашните Харковска и Киевска области (сегашните Полтавска, Сумска, Харковска, Черкаска, Киевска, Житомирска). На тях се падат 52,8% от умрелите. Смъртността на населението тук е превишавала средното ниво 8-9 и повече пъти. В днешните Винницка, Одеска, Днипропетровска области нивото на смъртността е било 5-6 пъти по-високо, в Донбас – 3-4 пъти. Фактически гладът е обхванал цялата Централна, Южна, Северна и Източна част на съвременна Украйна.

На практика това означавало физическо изтребване на всички класови и национални "врагове" на сталинския режим, тоест на хора, които са имали свое мнение относно развитието на "светлото бъдеще".

През ХIХ и началото на ХХ в. Украйна е житницата на Европа. Страната е произвеждала 20% от световното производство на пшеницата, 43% - от ечемика, 10% - от царевицата. Но това е било в условията на пазарна икономика и частна собственост. По време на военния комунизъм (1918-1921 г.) болшевишката власт оставя на селянина само 14 кг зърно месечно, останалото конфискува. В знак на протест украинците престават да произвеждат. Възниква дефицит на хранителни стоки, а в руския район Поволжие - глад. Вероятно, възрастните българи помнят, как в България се е събирало зърно в помощ на гладуващите в Поволжието. Но тогава никой не си е задавал въпроса, нима само сушата е причина в Русия да няма хляб?

Лансираната от Ленин НЕП (новата икономическа политика), приета от през март 1921 г., обнадеждава украинските селяни, много от които след революцията през 1917 г. са се сдобили със земя. Вместо изземване на зърното се въвежда поносим данък. Излишъците от пшеницата селяните пускат на пазара. В сравнение с 1913 г., която се смята за "върха", през 1927 г. обработваемата площ в Украйна се увеличава с 10%. Тогава в украинското село доминират дребните и средни производители. Заможните селяни са били едва 5% и са притежавали по 40-60 декара земя. Населението на Украйна тогава е около 28-30 млн.

С идването на власт на Сталин политиката се променя. Кремъл залага на колективизацията в селското стопанство.

През 1929-1930 г. Сталин предприема атака срещу лидерите в украинското село - заможните хора, а по-късно - и срещу средните производители. В Сибир са депортирани 850 хил. украинци. Това не пречупва съпротивата на украинците срещу колхозите. През март 1930 г. Сталин публикува във в. „Правда“ програмната си статия „Главозамаяни от успехите“. Тя дава сигнал за временно спиране на насилствена колективизация.

Веднага 50% от колективизираните украинци напускат колхозите. Но този път държавата създава за частника непоносими данъчни условия, предоставя нископродуктивни парцели. И селяните отново се връщат в колхозите. Производството обаче продължава да спада. През 1931 г. на полето остават неприбрани 30% от реколтата, а през 1932 г. посевните площи намаляват с 20%. А за изхранването на градоветеи за внос на оборудване за индустриализацията е необходимо зърно, което за Москва е равностойно на валута. В Украйна пристигат пратениците на Сталин - Вячеслав Молотов и Лазар Каганович. Заедно с репресивните органи на държавта те започват да изиземват дори и зърното, което е било заделено за посев. Започва масов глад.

Пресметнато е, че през януари 1933 г. средното украинско селско семейство (5 души) разполага с 80 кг зърно и до новата реколта, т.е. до август, всеки член на фамилията е трябвало да консумира не повече от 2 кг хляб месечно - 60 г дневно. Известно е, че когато украинското село умира, от Одеса житото с кораби се изнася в чужбина. Със спечелената валута се внасят турбини и друго тежко машиностроително оборудване за индустриализацията. В СССР Украйна е осигурявала 38% от зърното.

Частната собственост върху земята в Украйна има по-дълбоки традиции, отколкото в Русия, и затова украинците по-дълго се съпротивляват на колективизацията. "Инстинктът за частна собственост в Украйна е по-силен, отколкото в Русия",- констатира и известният съветски писател Василий Гросман.

За Сталин укротяването на украинското село чрез глад е и средство за отслабване на украинския национализъм. "Селският въпрос е основата на националния въпрос", често повтарял вождът на световния пролетариат.

След края на Втората световна война Сталин решава отново да превъзпита украинците чрез глад.

Но същата тази статистика показва, че през лятото на 1947 г. в Украйна е имало 1,154 млн. дистрофици. От глад умират предимно селяни и работници - украинци, руснаци, евреи, българи, гагаузи. Стига се дори до канибализъм.

В писмото си до Никита Хрушчов - ръководител на Украйна, висш партиен функционер в Одеса пише: "Когато влязох в къщата на една колхозничка, видях нещо ужасно. Жената беше разрязала трупа на детето си и казваше: "Манечка сме я изяли, а Ванечка ще го поръсим със сол и ще го запазим за после". От глад тя полудя и закла децата си".

Но Сталин не вярва на тези сигнали. "Всичко е лъжа,- казва той на обкръжението си.- Вие искате да ме трогнете, за да отворя държавните резерви".

И да сведем глави пред българските жертви на Голодомора. Знае се, че на територията на Украйна има две големи български диаспори – Бесарабия (днес Одеска област) и Таврия (днес Запорожка област).

Българите в Бесарабия се заселват в края на XVIII век и първите три десетилетия на XIX век, бягайки от жестокото турско робство. А българите в Таврия се преселват през 1860-62 г. от бесарабските български села.

По време на двата Голодомора от 1921-23 г. и 1932-33 г. българите в Таврия дават общо около 30 000 жертви. До началото на Втората световна война българите в Бесарабия са в границите на Румъния. През зимата на 1946-47 г. сталинската власт организира Голодомор и в Бесарабия (Молдова и Одеска област на Украйна), при който умират над 70 000 етнически българи.

Общо в трита сталински Голодомора умират около 100 000 бесарабски и таврийски българи, което е една трета от техния брой. Трагедията на украинския народ е и българска трагедия.

Най-много гладуващи е имало в края на февруари 1933 г.. Те са предимно колхозници... Гладуващите консумират различни сурогати (царевични стъбла, зърнени люспи, слама, гнили дини и цвекло, картофени люспи). Има случаи, когато хората се хранят с котки, кучета и умрели коне. Регистрирани са 28 случаи на човекоядство, от тях 19 - в Киевска област. През февруари са регистрирани 13 случая на консумация на умрели хора.

Александровский, помощник-началник на секретно-политически отдел

...Канибалите, които видях и с които разговарях, са бедняци, средняци, колхозници и еднолични производители, останали без поминък. Всички те правят впечатление на зверски гладни хора, които нямат никакви желания, освен едно - каквото и да е, на каквато и да е цена да се нахранят...

Доклад на О.Одинцов, министър на земеделието на УССР

Украйна

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Владимир Путин
Силният човек в Кремъл пред телевизия Ен Би Си
Откъде имате такава информация? Че имаме компромати за Тръмп? Умът ли си изгубихте?"

Още бисери