Отзвук от протестите в Хонконг

Скорошните протести в Хонконг служат като ясно и недвусмислено доказателство за нарастващия китайски натиск и безкрайните опити да се наложи моделът „една страна, две системи“.

Смята се, че над един милион души са взели участие в протестите срещу новия законопроект, който щеше да позволи екстрадиции към Китай. Тази цифра говори, че това е и най-големият протест от клането на площад Тянанмън преди 30 години. Ситуацията ескалира и се стигна до сериозни сблъсъци между полицаи и протестиращи.

Самите протести бяха грандиозен и внушителен пример за публичен протест срещу авторитаризма. Дори намесата на властите и сблъсъците, до които тя доведе, не можаха да парират ентусиазма и силата на обединеното общество.

Последният британски губернатор на Хонконг Крис Патън заяви пред британската преса, че определя законопроекта като „ужасен удар срещу върховенството на закона и срещу стабилността и сигурността на Хонконг“. В своето изявление той каза също, че законът е явно нарушение на ангажиментите на Китай и Хонконг, поети по време на предаването на властта от Великобритания през 1997 г.

Припомняме, че съгласно принципа „една страна, две системи“, позволил предаването на британския Хонконг в ръцете на Китай, територията пази независимост на съдебната и икономическата си системи, има собствен законодателен орган, свобода на словото и право на мирни събирания. Всичко това важи 50 години след предаването, което означава, че ще е в сила до 2047 г.

Като се има предвид грубото отхвърляне от страна на Китай на каквито и да било международни позиции и коментари относно положението в Хонконг, то е малко вероятно и коментарите на Патън да имат голямо значение.

Тайванското правителство също подкрепи протестиращите и осъди закона за екстрадицията.

В изявление президентът на страната Цай Ин-уен изрази подкрепата си за върховенството на закона и заяви, че Тайван стои плътно зад народа на Хонконг. „На техните лица виждаме копнежа по свобода, което ни напомня за това колко трудно бе извоювана демокрацията на Тайван. Докато аз съм президент, моделът „една страна, две системи“ никога няма да бъде опция“, каза тя.

Въпреки това обаче, бъдещето на Тайван и свободите на неговия народ са изложени на риск, с оглед на бъдещата кандидатура на Хан Куо-Ю за президент на страната.

Последният е провел редица тайни срещи с Китайската комунистическа партия (ККП), преследвайки своята цел – да стане марионетен президент на Пекин в Тайпе. Той подкрепя модела „една страна, две системи“ и е твърде вероятно и по-голяма част от неговата партия също да го подкрепят, доколкото по този начин ще привлекат повече избиратели сред китайците.

Когато бе попитан за мнение и позиция по отношение на протестите в Хонконг, Хан се престори, че не знае за тях. А може би наистина не е знаел? Трябва да се има предвид, че медиите в Тайван добре прикриха случващото се – във вестниците това бе едва засегнато като проблем, а в телевизионните новини бе отразено едва в края. Но това не би следвало да бъде истинска изненада. Всеизвестно е, че част от предполагаемо свободната преса в Тайван следва про-пекинска редакционна линия и много от медиите приемат поръчки директно от ККП.

Това е и една от огромните грешки на острова. Тайванските медии отдавна трябваше да направят реформа. Неспособността им да предоставят навременна и истинна информация за тези мащабни антикитайски протести в братски Хонконг е основателна причина този процес да бъде ускорен.

Независимо от категоричността на тайванското правителство и подкрепата, която Хонконг получава от него, и двете страни остават силно застрашени от атаките на непреклонния комунистически Китай.