През януари 1995 г. целият автомобилен свят е обърнал поглед към Детройт, а безспорната звезда на изложението там е Ford GT90. Представен като "най-могъщия суперкар на земята", духовният наследник на легендата GT40 претендира за максимална скорост от 378 км/ч. Конструкторите пък обясняват наличието на керамични плочки като тези на совалките в зоната на ауспусите с пораженията, които иначе биха нанесли нажежените газове от 12-цилиндровия двигател с четири турбокомпресора и мощност 720 к.с. на каросерията от въглеродни нишки.
През онзи януари Адам Пинтек все още ходи на училище, но вече е решил твърдо, че някой ден по един или друг начин ще се сдобие с GT90. Проблемът е, че суперкарът на Ford съществува в единствен екземпляр, построен на базата на Jaguar XJ220. Уникален е и 12-цилиндровият двигател на прототипа. Той е съставен от два V-образни осмака на Lincoln Mark VIII, от които са премахнати по чифт цилиндри и след това са заварени в общ блок.
Пинтек обаче не се отказва от мечтата си и започва да конструира своя GT90 от нулата. За четири години неспирна работа Адам вече е завършил близо 80% от каросерията от изработени на око отливки и се е договорил с неназован производител на шасита за Формула 1 да му достави пространствената рама на колата.
Самоукият ентусиаст все пак трябвало да се примири с различен двигател. Вместо уникалния V12 на оригинала Пинтек се е спрял на 6.2-литров V8 с принудително пълнене. Надява се с помощта на два турбокомпресора да постигне 1 000 к.с. без риск за здравето на агрегата. Монтираният пред задния мост мотор ще бъде куплиран с шестстепенна механична трансмисия.