Паркетен лъв

Преди почти десет години англичаните предприеха една смела маневра в цялостната политика на марката Land Rover. Те със замах загърбиха традициите и смело се впуснаха в “несериозния” клас на така наречените “паркетни” всъдеходи - решение, което никой истински почитател на автомобилите със зелена овална емблема не одобри. Дебютът на Freelander бе през 1998 година и предизвика буря от тревога и недоволство сред Land Rover-феновете. Мрачните прогнози, обаче, не се потвърдиха и с времето всичко си дойде на място.

Сега на ход е второто поколение на най-малкия всъдеход на марката, което вече се продава у нас и впечатлява с изключителен набор от екстри, отлично качество, лукс и не на последно място, с доста висока цена. Обстойният тест, който екипът ни направи бе на дизеловата версия с най-високо ниво на оборудване или иначе казано Land Rover Freelander 2 HSE 2.2 TD4.

Екстериор

На пръв поглед Freelander 2 има доста сходства с Range Rover Sport. Всъщност е доста по-малък от флагмана на компанията, но сравнен с предшественика си е пораснал доста. Като се загледа човек ще види, че въпреки приликите с по-големите му братя, новият Freelander не е загубил своята идентичност. Ръбестите форми, заимствани от новото Disco, присъстват и тук, макар и в по-”софт” вариант.

И въпреки че болшинството малки всъдеходи не са способни на подвизи, когато напуснат асфалта, то не е лошо поне да изглеждат убедителни. В това отношение “Британецът” превъзхожда значително преките си конкуренти. На тази тема с Freelander може да поспори единствено новият Nissan X-trail. Един от малкото минуси по отношение на интериор засяга пластмасата, от която са изработени страничните огледала. Тя изглежда евтина и на фона на останалото луксозно изпълнение определено се набива на очи. В обобщение може да се каже, че предвид външния си вид, малкият автомобил с повишена проходимост е предназначен предимно за мъжкия вкус - грубоват, с увеличени размери и в същото време стилен.

Интериор

Решенията в салона много точно следват външния вид на автомобила. Отначало всичко изглежда грубо и масивно, но много бързо се усеща изтънченият стил, функционалността и луксът, който струи отвсякъде. Пластмаса и некачествена сглобка няма да откриете. Салонът на предоставения ни за тест автомобил беше изцяло тапициран с кожа, която е ефектно гарнирана с елементи от естествено дърво. Тук обаче опитното око на специалиста забеляза един недостатък, следствие от приобщаването на марката към семейството на Ford. Дизайнерите са решили да спестят малко от качествената естествена кожа и са предпочели замяната и в страничната част на креслата с изкуствена. Маншонът на скоростният лост също е изработен от някакъв вид синтетична материя, която определено не пасва на цялостния облик на салона. Седалките са умерено твърди, но са по-малки от необходимото. Иначе са удобни и ергономични. Снабдени са с всички необходими регулировки и не изморяват дори и при дълги пътувания. Отзад мястото за пасажерите е отлично - просторно и комфортно. Багажникът е малко плитък, но е функционален заради абсолютно равния си под. Интерес представлява средният цветен сензорен дисплей, който много ясно показва режимите на работа на автомобила при различните електронни настройки, както и визуализира навигационната система. Той се контролира от водача само с докосване в различни точки на екранната площ. Останалите уреди са компилация от аналогови циферблати и електронни дисплеи - информативни са, но бутоните по средната конзола определено са в повече. Това, от една страна, не е лошо, но от друга е предпоставка за отвличане на вниманието на водача от пътната обстановка.

Екстрите, включени в базовото оборудване превъзхождат всички алтернативи, но това естествено се отразява на крайната цена. Като цяло салонът е изключително луксозен, комфортен и впечатлява с простор и функционалност.

Двигател и ходови характеристики

Дизеловият агрегат е изключително удачен за автомобил от подобен род. Турбото прави динамиката доста добра, мощността е дори в повече, а доускорението може да се сравни с това на аналогичен лек автомобил. Един от малкото недостатъци е недотам резкият старт. Този минус се дължи на по-късното включване на компресора и значителната маса на автомобила. Въпреки всичко това новият Freelander се държи отлично както на магистрала, така в при градски условия. Отличен серво усилител, добра маневреност и перфектен спирачен път. За преодоляването на различни препятствия, по които се движите, се грижи специална система, позволяваща на водача да избира много точно настройките за съответния терен. Тя е заимствана от Discovery 3, но е леко поопростена. Въпреки това Freelander 2 се справя отлично в пресечена местност.

При големи наклони ръчно може да се задейства системата Hill Descent Control (HDC), която позволява уверено спускане с автоматично ограничена на 9 км/ч скорост. В този клас, по отношение на двигател и ходови характеристики, Freelander определено е сред лидерите.

Цена

Що се касае до необходимите средства, заключението може да се направи в едно изречение. Цената не e никак ниска, но както се казва: “Висока цена, високо качество и висока проходимост”. Всъщност базовата версия на Freelander стартира от там до където стигат най-наточените изпълнения на повечето алтернативи.

Радослав СЛАВЧЕВ
rslavtchev@avto.bg