Символи на загнилия капитализъм като личните автомобили никога не са представлявали интерес за самодостатъчната икономика на Корейската народно-демократична република. Право да карат коли в комунистическата монархия там винаги са имали само най-равните сред другарите.
Дори по някакви неведоми пътища да се сдобие с колосална сума от порядъка на $20 000, по колкото вървят старите "лади", обикновеният севернокореец просто няма какво да купи. Внос на автомобили се осъществява само за нуждите на висшата номенклатура, а международните санкции правят производството на местна почва практически невъзможно. Ядрени държави с едни от най-големите армии в света като Северна Корея обаче рядко се съобразяват с международните правила и норми. Когато поискат нещо, техните лидери просто си го вземат без значение какво смята светът.
В средата на 80-те години на миналия век Великият водач и вечен президент на Корейската народно-демократична република Ким Ир Сен, решава, че страната му ще произвежда автомобили, които няма да отстъпват по нищо на западните. За проектиране на собствена конструкция, разбира се, и дума не може да става. Вместо да започват от нулата, севернокорейските инженери успяват да се сдобият чрез нелегален внос от Тайланд с няколко екземпляра от актуалния по онова време Mercedes-Benz 190, които са разглобени и изкопирани до последната бурма.
Така се ражда един от най-известните и едновременно с това загадъчни символи на автомобилостроителната мощ на КНДР Kaegsaeng 88. Моделът е известен и под други имена в зависимост от заводите, в които се сглобява - Paektusa, Paekdusa, Pyongyang 410 и 4.10, но въпреки нюансите представлява изключително грубо копие на W201, чиято емблема се е сдобила с два допълнителни лъча.
Kaegsaeng 88 дебютира пред публика на изложението в Пхенян през 1988 г. Като продукт на личните амбиции на диктатора Ким Ир Сен да докаже, че страната му може конкурира автомобилното производство на южната си съседка, наглото менте се сочи за триумф на севернокорейската инженерна мисъл. За съжаление звездата с пет вместо три лъча не е единствената разлика между оригинала и копието. Под предния капак на корейския Benz работи четирицилиндров двигател от ГАЗ-69, отоплителна система липсва, а прозорците не могат да се свалят. Това обаче не е кой знае какъв проблем, тъй като вратите нямат уплътнения и в купето има постоянен приток на свеж въздух.
Kaegsaeng 88 и различните му версии се задържат на поточните линии на Pyongsang Autoworks и няколко други фабрики до края на 1988 г. Меродавни сведения за тиража на производството липсват. В малкото източници на информация се споменават различни мащаби, вариращи от "шепа прототипи" до "относително масов автомобил, екземпляри от който все още могат да се видят по улиците на Пхенян към 2015 г."