Путин има само две възможности в Украйна: пълна победа или безкрайна война

Руският президент Владимир Путин има само две възможности в Украйна - пълна победа или безкрайна война, пише в статия The Atlantic Council (Атлантическият съвет).

Всеки сериозен опит за прекратяване на руско-украинската война трябва да започне с откровена оценка на историческите оплаквания и имперските несигурности, които формират основата на геополитическия мироглед на Путин. Ожесточеното противопоставяне на Путин на украинската държавност отразява дълбоко вкорененото му негодувание от разпадането на Съветския съюз.

За Путин Украйна е не само най-населената от многобройните неруски републики, възникнали от останките на СССР, тя е културно, духовно и исторически неотменна от самата Русия. Следователно, възстановяването на Украйна е ключът към обръщането на съветския колапс, докато по-нататъшното консолидиране на украинската държавност заплашва да действа като катализатор за следващия етап от отстъплението на Русия от империята.

Това е вдъхновило манията по унищожаването на независима Украйна, която се е превърнала в определяща за ревизионистката идеология на Путин и е доминирала през цялото му управление.

Най-важното е, че Путин представи инвазията си като завръщане на „ исторически руски земи “. Само това е достатъчно, за да хвърли сериозно съмнение върху трайността на всяко споразумение, основано на настоящите фронтови линии на войната.

Споразумение, отразяващо днешните реалности на бойното поле, би ограничило руските завоевания до приблизително 20 процента от Украйна, докато останалата част от страната би останала извън контрола на Кремъл и би била свободна да продължи да консолидира позициите си в по-широкия западен свят. Това би било възприето в Москва като голямо поражение, като Путин е обречен да влезе в руската история като човекът, който загуби Украйна.

Почти всичко в сегашната позиция на Путин показва, че той няма интерес от прекратяване на войната и няма намерение да съществува едновременно с независима Украйна. Докато руският лидер само декларира идеята за мирно споразумение, той многократно отказва да се присъедини към Киев в съгласие с безусловно прекратяване на огъня. Вместо това Путин настоява за справяне с така наречените „коренни причини“ за войната, което на практика означава налагане на ограничения върху украинския суверенитет, които биха превърнали страната в руски васал.

Ожесточената опозиция на Путин срещу следвоенно европейско военно присъствие на украинска територия е също толкова показателна. Наскоро той заяви, че всеки опит за разполагане на европейски войски в Украйна би означавал „война с Русия“. Предвид дългогодишното присъствие на значителни европейски сили в шестте страни членки на НАТО, граничещи с Русия, възраженията на Путин нямат особен смисъл от чисто военна гледна точка. Вместо това, тактиката му на сплашване е ясен индикатор, че той възнамерява да завърши завладяването на Украйна и не иска дори символичен брой европейски войски да му пречат.

Путин несъмнено е нетърпелив да забави завръщането от Украйна на повече от половин милион брутално осакатени руски войници, чието присъствие на вътрешния фронт лесно би могло да се превърне в източник на вътрешна дестабилизация . Ветераните от войната на Съветския съюз в Афганистан изиграха ключова роля в нарастването на беззаконието по време на разпадането на СССР в края на 80-те и началото на 90-те години. Никой в ​​Москва не иска да рискува повторение.

Решимостта на Путин да заличи Украйна от картата и зависимостта на режима му от настоящите военни условия правят по-нататъшната ескалация далеч по-реалистична перспектива от мира. Всъщност, ако не успее да осигури решителна победа в Украйна, Путин почти сигурно ще избере да продължи войната за неопределено време, вместо да заложи на компромисно споразумение, което би имало несигурни последици за режима му.

Руският владетел вярва, че води свещена война, за да унищожи Украйна и да си върне статута на свръхсила на страната си. Той няма да се разсее от тази месианска цел с обещания за малки териториални отстъпки. Вместо това, сериозните преговори ще започнат едва когато Путин бъде подложен на значително по-голям натиск от международните съюзници на Украйна. Мирът с Путинова Русия е възможен, но той може да бъде само мир чрез сила.