През 1974 г. ръководството на АЗЛК взема решение за разработката заместник на архаичния Москвич-412. Конструкторите на завода запретват ръкави и предлагат няколко прототипа. За най-перспективен сред тях е сметнат С1 Меридиан-1700 TS.
В средата на 70-те Меридиан-1700 TS се смята за революция в съветското автомобилостроене. Предните колела са окачени на МакФерсони, а независимият заден мост е изкопиран от BMW 5er. По онова време в СССР не се произвеждат правоъгълни фарове и в АЗЛК решават временно да използват наготово светлини от Opel Ascona.
В складовете на завода са открити показателни уреди от Jaeger, които веднага влизат в работа на Зайцев. Изискването за двуобемна каросерия е спазено, но капакът на багажника не се отваря заедно със стъклото. Руснаците се опасяват, че в противен случай през зимата в товарния отсек ще попада сняг.
Меридиан-1700 TS е дълъг 4 350, широк 1 670 и висок 1 360 мм при междуосие 2 540 мм. Задвижващи са задните колела. 1 702-кубиковият двигател развива 63 кВт (85 к.с.) и позволява достигането на скорост от 150 км/ч.
Характерна особеност на всечки прототипи от серията С е издутината на преден капак. Решението е продикутвано от желанието да се запази ниската линия на предницата въпреки високия двигател УЗАМ.
Раководството на АЗЛК одобрява проекта и третият експериментален модел С-3 се смята за предсериен. Той вече представлява истински хечбек с пета врата. Има и трети ред странични стъкла, които правят дизайна малко по-конвенционален.
В самото навечерие на подготовката за серийно производство обаче "отгоре" нареждат незабавното прекратяване на проекта и пристъпване към разработката на автомобил с предно предаване по образец на френско-американската Simca-1308, "Кола на 1976-а". Нейната руска версия става последният модел в историята на Москвич - 2141.