София е уникален град. Нека видим само девиза й “Расте, но не старее”. Безспорно расте (покрайнините на града буквално бяха залети от строително цунами през последните 4-5 години), но е спорен въпросът дали не старее, особено като видим “сбръчканите” тротоари. Инвестират се милиони евро за изграждане на метро, дори се направи неуспешен опит да се поднови част от настилката на Цариградско шосе, която сред шофьорите стана известна като мястото, където човек може да хване морска болест от вълнообразно положения асфалт.
Тротоарите обаче
остават тема "табу"
А всеки от нас е пешеходец. Дори да си заклет шофьор, всеки ден ти се налага да минеш поне 300-400 метра пеша и тогава за съжаление ставаш пешеходец. За съжаление, защото тротоарната настилка в българската столица дори не е в плачевно, а направо в трагично състояние - няма единен стандарт за вида, цвета и големината на плочките в София.
Височината на бордюрите
също не е константна величина
Липсва и план за подновяване на настилката. Столична община стои със затворени очи и упорито отказва да се погрижи за собствеността си. Средствата, които се отделят годишно, са само за закърпване на най-изтър-бушените части от улиците и то тези, които са в центъра на София. За подмяна на настилката на един цял тротоар, например “Раковски”, “Дондуков”, “Граф Игнатиев” и дума не може да става.
Опитите на общината да направи тротоарите достъпни за пешеходците се оказаха пълен провал. Преди няколко години Столична община започна да скосява ъглите на всяка улица, за да могат майките с колички и инвалидите да преминават лесно от платното на тротоара. От тях обаче няма смисъл, тъй като на един метър по навътре има паркиран автомобил и количката не може да мине. Дори и да успее да се промуши, майката с количката или човекът в неравностойно положение трябва да има много добре развита мускулатура, за да може да премине по подвижните плочки и да преодолее зейналите дупки. Ъглите дори не са изработени добре. Това е пример от ъгъла на улиците “Московска” и “Раковски” - пет различни видове плочки и пет дупки до осемте шахти за телефони. (снимка 1).
Друг проблем е подмяната
на кабели и тръби
Топлофикация, ВиК и телекомуникационните оператори подменят това, което е необходимо и след това възстановяват настилката с друг вид плочки. Възстановяването обаче в много случаи е нахвърляне на плочки без дори да се циментират. Пример може да дадем с улица “Сан Стефано” в близост до Докторската градина (снимки 2, 3).
Търговците също играят много важна роля за облика на тротоара. Оказва се, че всеки наемател може да подмени тротоарната настилка пред търговския обект за своя сметка, стига да го е съгласувал със съответната районна администрация. От там явно нямат нищо против друг не само да им свърши работата, а и да си плати. Пред някои луксозни бутици обаче подмяната става с теракота, която се превръща в пързалка при дъжд и сняг и е опасна за пешеходците. Подмяната на плочките е плътно от единия край на обекта до другия. (снимки 4, 5, 6)
Дори местата, които са културни средища и се посещават от чужденци, като например Националната опера, приличат на вълни в бурно море и са с различни видове плочки (снимка 7).
Може ли да очакваме софийските катакомби, т.е. тротоари, за придобият скоро европейски вид? Едва ли, особено ако съдим по картината, която виждаме
пред Столична община
тротоарът отново е с пет вида плочки
плюс малко цимент до телефонните шахти (снимка 8). Пред самата “Московска” 33 се вижда, че преди години е правен опит да се изгради нещо като мотив от един вид плочки с два различни цвята, но тъй като не се поддържа, тротоарът отново е с доста спукани плочки и на вълни (снимки 9, 10, 11).
Коя настилка е най-подходяща?
В почти всички европейски столици няма да видите плочки. Тротоарите са асфалтирани. Това не само е най-евтиният вариант, а се оказва и най-ефикасен - няма дупки и е лесен за поддържане. През дъждовния период водата се оттича към платното и няма начин да се намокрите. Асфалтът е по-едър и през зимата снегът се топи бързо. През тази година обаче от Столична община залагат на подмяната на счупените плочки с нови. Асфалтирането остава на заден план. “Предвиждаме да започнем цялостно възстановяване на тротоарните настилки в Идеалния център, като ремонтът поетапно ще продължи и през следващите години”, каза в отговор на наш въпрос Любомир Христов, заместник-кмет по транспорта. За тази година са отделени 2 млн. лева за ремонт на тротоарите в София. “Приоритетно ще ремонтираме настилките по улиците на масовия градски транспорт и тези с важно обществено значение на база подадените разчети от районните администрации”, обясни Христов. Близо 25 000 кв.м настилки ще бъдат ремонтирани през 2011-а.
Преди време плочките в София бяха наречени “плюещи”. Определението е много точно и явно ще продължи да се използва, тъй като
липсва ясна концепция и дългосрочен план
за генерално решение на проблема
с тротоарите в София. Столичани и нейните гости ще продължат да ходят с наведени глави не толкова, защото са ги налегнали проблемите на икономическата криза, колкото за да не се пребият по софийските улици. Крайно време е Столична община да избере фирма, която да изработи цялостна дългосрочна концепция за подмяната и поддържането на тротоарите. Важно е избраната компания да има право да възстановява след ремонт, извършван от комунални фирми като ВиК, Топлофикация и телекомуникационни компании, настилката като съответната компания плаща за това, а не сама да се опитва да възстанови тротоара с различни видове плочки. Нека Столична община избере компания, която си разбира от работата, да са заеме с решаването на този колосален за столичани проблем и да се опитаме поне малко да придадем европейски облик на София.