Париж, Франция. Екип на mobile.bg от мястото на събитието.
Тази година R5 навършва 50 години, като за събитието французите бяха организирали един много интересен тест драйв. Предприехме кратко пътуване с култовия малък французин, при това в екземпляр от първата година на производство, който бе с пробег от едва 2 000 километра.
1972-а е изключителна година за Renault. И това е така, защото именно тогава на бял свят се появява един от бестселърите на марката, познат ни като R5 или в разговорния език на българите, просто като Renault 5.
Автомобили от този модел, но произведени в по-късните му години (моделът се произвежда от 1972 до 1996 г.) все още се движат по родните пътища, но ние имахме удоволствието да управляваме един от екземплярите, произведен именно през далечната 1972 година.
Преживяването бе страхотно, навява носталгия по едни отминали времена и нагледно ни показва колко много са се променили автомобилите за половин век. И така, колата ни бе паркирана на един слънчев паркинг някъде близо до Париж през юли и пластмасовите ѝ седалки бяха с температурата на загрят котлон.
Малко след това осъзнахме, че в тази кола няма и климатик, но еуфорията бе голяма и след кратък инструктаж вече бяхме на път - в R5 с три врати. Трябва да уточним, че първите версии на R5 са само с три врати. Renault лансира варианта с пет врати на R5 през октомври 1979 г.
Първоначално R5 се предлага само като хечбек с три врати и въпреки всички пророчества на тогавашните специалисти за гибел на модела заради липсата на задни врати той бързо се превръща в хит на пазара. Петвратата версия се появява седем години по-късно, а технически, интегрирането на допълнителните врати не е било проблем.
Това, което веднага ни направи впечатление, когато шофирахме тази малка кола от миналото, е фантастичната панорама. Е, странично огледало от страната на пасажера липсва, това от страната на водача е миниатюрно, а централното не предлага особена видимост назад. Но само един поглед назад и разбираме докъде стигат габаритите на колата.
Седалките на някои от предоставените ни екземпляри бяха без подглавници, облегалките са доста ниски, а отзад мястото, макар да не е голямо, е достатъчно за двама души. Двигателят, 1,3-литров четирицилиндров, произвежда скромните по днешните стандарти 45 к.с. Това не е много, но от друга страна трябва да се задвижат само 775 кг, колкото е тегло на автомобила.
Возим се трима и малкото Renault не изглежда претоварено по междуградските пътища около Париж. Максималната скорост по каталог е 137 км/ч, но на практика оптималната скорост на тази кола беше 80 км/ч. Вярно е, че R5 изисква повече усилие при боравене с волана когато карате направо, отколкото модерна кола по път със завои.
А педалът на спирачките е твърд и имате чувството, че колата не спира. Скоростният лост пък, излизащ от арматурното табло и извит нагоре, прави превключването на предавките съвсем нелека задача. И въпреки това удоволствието да шофираш такъв автомобил бе голямо.
А какво да кажем за сигурността? В колата се предлагат предпазни колани, но такива от стария тип - без пружинно натягане и нищо друго. При това само за водача и пътника до него. Моторът е толкова компактен, че има място и за резервното колело в предната част на двигателното отделение. Така имате по-голям обем за багаж отзад, въпреки че товарният обем съответства на капацитета на пазарска количка.
Педалите, които са толкова близо един до друг, изискват известно време, за да свикне съвременен шофьор с тях, особено тези за газ и спирачка. Може би защото първоначално R5 е предназначено за клиенти предимно от женски пол и се е смятало, че деликатните крака на дамите няма да имат проблем с управлението. Всъщност статистиката показва, че през многото години на производство на Renault R5 само една трета от клиентите са жени.
Но да не се отклоняваме от темата. Превключването на предавките става с помощта на четиристепенна скоростна кутия, а максимално опростено арматурно табло не предлага дори място за дребни джаджи, като смартфон и други подобни, но едва ли някой в началото на 70-те е мислел за подобни неща.
Елементарните инструменти са приятни, но инфотейнмънтът работи само биологично (което означава, че не можете да избегнете разговор със спътниците си), защото в нашата кола нямаше инсталирано радио. По онова време обаче (малко по-късно след появата на R5) е можело да се слуша Walkman вместо радио. Sony го пуска на пазара през 1979 г., когато се появява и петвратата версия на R5. А сега Renault, в чест на юбилея на R5 представи рекламен марков Walkman с емблемата на Режията.
Можем още доста да ви разказваме за преживяването ни с култовото, почти чисто ново Renault 5, произведено преди 50 години, но каква всъщност бе идеята на французите? С този нестандартен тест те правят плавен преход от палавото и непокорно Renault R5 от миналия век, към изцяло нов електрически модел, който ще се появи в серийно производство скоро.
Всъщност управляваната от нас "петичка" се явява първообраз на новия електромобил. Именно този символичен и проницателен образ се опитва да пресъздаде Никола Жардин с новия прототип Renault 5. А съвсем скоро ще станем свидетели и на серийната версия, която ще ни напомня за уникалния дизайн от миналото, но в същото време ще ни избави от гореспоменатите трудности по време на шофиране. С други думи очаква ни един съвременен електромобил с ретро визия - една кола, която би следвало да се хареса на мнозина.