Идеята да се произведжда еднакво харесван навсякъде по света модел отдавна занимава маркетинговите отдели в големите автомобилни компании. Независимо от очевидната обреченост на подобно начинание опитите продължават с пълна сила - особено в европейските гиганти. Сред най-отявлените последователи на автомобилния глобализъм е европейското поделение на Ford. След 11 години на конвейера Sierra отстъпи място на Mondeo, чиито световни амбиции личаха дори от името. Е, кьолнци не завладяха всички материци, но пък продажбите в Европа и Америка, където автомобилът се продава под имената Ford Contour и Mercury Mystique, не бяха никак лоши. Дебютът на Mondeo през 1993 г. бе съпроводен от шумни овации от страна както на специалистите, така и на обикновените купувачи. Възторгът от съвременната конструкция, оборудването и нивото на безопасност дори му спечелиха титлата "Автомобил на годината". Наред с драстичния технологичен напредък в сравнение със Sierra, германците атакуваха конкуренцията с традиционно ниски цени, широк избор от модификации, моторизации и не на последно място доста по-сдържан от предшественика дизайн, който мнозина дори определиха като "японизиран".
Макар Mondeo да се сдоби почти веднага с прозвището "най-добрия Ford на всички времена", първите три години от производството съвсем не бяха безпроблемни за конструкторите от Кьолн. Неприятностите им бяха свързани не толкова със сериозни дефекти, колкото с броя на дребните недомислия и незначителните, но досадни дефекти. Камарата детски болести изискваше лечение, което се изразяваше в постоянно усъвършенстване на конструкцията, за да може тя да се бори успешно с жестоката конкуренция в средния клас.
Сред най-често изтъкваните плюсове на Mondeo е каросерията. Благодарение на скъсения моторен отсек в салона има много повече място, отколкото в Sierra. Качеството на антикорозионната защита и лаковото покритие също е несравнимо по-добро.
Интериорът на Mondeo печели симпатии с функционалността си и избора на материали. В колите от 1993-1996 г. обаче сглобката е далеч от идеалната и вибрациите на различни детайли не е рядкост. Капачката на резервоара често блокира заради неточна регулировка на жилото за отваряне от салона в автомобилите, произведени до май 1993 г. До внедряването на електронен скоростомер във всички модификации през 1995 г. трепти стрелката му, а жилото трака. Досадната неизправност се отстранява с обикновена смазка. Вибрациите и неточното затваряне на жабката обаче продължават да тормозят собственика, макар след 1994 г. да са предприети стъпки в тази насока. Фонът от звукови "ефекти" през първите три години от произвоството се допълва от несъвършената аеродинамика на предната броня, шумът от най-невероятни кътчета на салона като тавана и пластмасовата обшивка на петата врата при комбито. Скърцат седалките, отлепя се велурът на тапицерията в областта на подлакътниците на предните врати, ръкохватката на скоростния лост не е особено здрава, също както и пластмасовите детайли по централната конзола на арматурното табло.
В повечето случаи кандидат-купувачът ще попадне на кола с повече от прилично оборудване - електрически стъкла, огледала, серийно монтирана ABS, климатик... Ергономията заслужава много висока оценка. Недостатъци обаче не липсват и тук. Така например в турбодизеловите версии от 1994-96 г. се наблюдава протриване на гумените шлангове на климатика. Електрическата система изненадва с нарушени контакти, дължащи се на патинясали клеми. Заради тях е възможно примигване на контроната лампа на серийния еърбег или светлинния датчик за температурата на охлаждащата течност, както и проблеми с различните ключове по арматурното табло.
По отношение на моторизацията на Mondeo много рядко могат да се чуят забележки. Моделът се комплектова с бензинови агрегати с обем от 1.6 до 2.5 литра и 1 800-кубиков турбодизел. Всички двигатели са изключително здрави и безпроблемни, а възникващите дефекти са незначитнелни. Засягат автомобили от първите години на производството и то главно четирицилиндровите бензинови машини. Основният дефект се изразява в нестабилна работа на празни обороти, спънато ускорение и прогресираща загуба на мощност. Виновник е управляващата елекроника, макар че има случаи и на некачествена сглобка на хидравличните повдигачи на клапаните. Резултатът от небрежната работа в завода-производител е завишено образуване на нагари върху изпускателните клапани, което пречи на правилното им затваряне, а оттам - и на компресията. След януари 1995 г. този рядко срещан, но крайно неприятен проблем е окончетално решен. Що се отнася до дизеловия двигател, най-често грижи създават запушените горивопроводи и преждевременно амортизираният генератор.
Иначе с избора на агрегат е почти изключено да се сбърка. С мощности от 88 до 170 к.с. моторизацията на Mondeo задоволява всички вкусове и финансови възможности. Съдейки по разпространеността обаче, най-удачен остава двулитровият Zetec със 136 к.с. Пасва на габаритите и теглото на автомобила и харчи в относително разумни граници. Шампион по икономичност естествено е турбодизелът с 88/90 коня, но пък той не е лишен и от почти всички недостатъци на нафтовите мотори.
Доста критики отнася трансмисията на Mondeo от първите години на производството. Управлението є е някак тежко, а петата предавка е изнесена далеч встрани. Скоростната кутия на много коли от 1993 г. страда от слаб синхронизатор на втора, който се износва или заяжда при бързо превключване - особено когато оборотите на двигателя са по-високи. Явлението се забелязва най-вече при двулитровите модификации. Във Ford реагират бързо и от септември 1993 г. започват да монтират нови синхронизатори на всички предавки, в резултат на което превключването става много по-меко. Остават обаче някои проблеми, характерни само за турбодизеловите версии. При тях втора се изключва самоволно, а пета "влиза" трудно. Отчетени са и случаи на нереално бърза амортизация на кутията след едва 60-70 хил. км.
Автоматичната трансмисия се среща сравнително рядко в Mondeo - с нея се комплектоват предимно най-скъпите и престижни модификации с 2.5-литров V6. Хронични болести не са известни.
Сред най-често чуваните хвалби по адрес на Mondeo са характеристиките на окавчането и управляемостта. На фона на Sierra конструкторите наистина са постигнали значителен напредък. Германската лимузина се отличава с изключителна стабилност, а окачването радва с тихата си и прецизна работа. Проблемите с него засягат отново колите от 1993-95 г. След това започват да се монтират нови тампони и втулки на стабилизатора на задния мост - най-капризните елементи до този момент. При някои екземпляри с електронно регулируемо окачване от 1993 г. пък системата блокира в режим Sport.
След 1995 г. повечето от изброените недостатъци остават в миналото и реномето на Mondeo като "най-добрия Ford, слизал някога от конвейерите", изглежда по-заслужено. Лесната поддръжка и ниските цени на резервните части добавят още плюсове в полза на покупката на запазен екземпляр. Най-удачен избор, разбира се, представляват колите, произведени след септември 1996 г., когато компанията модернизира модела. За тях обаче ще се наложи да приготвите и по-солена сума.
Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg