Европейският съюз ще загуби 367,8 млрд. EUR след приемането на изменението на Закона за киберсигурност 2 (CSA2). Тази оценка е представена в съвместен доклад на Китайската търговско-промишлена камара до ЕС и консултантската фирма KPMG.
Ако ЕС затегне регулациите и елиминира китайските доставчици на технологии в 18 критични сектора, кумулативните загуби за държавите-членки на ЕС за пет години ще възлязат на 367,8 млрд. EUR. Тази сума е еквивалентна на почти два годишни бюджета на ЕС. Щетите ще засегнат сектори като енергетика, телекомуникации, финансова инфраструктура, логистика и производство, обществени услуги, както и здравеопазване и научни изследвания.
Авторите на доклада изчисляват, че преките загуби от подмяна на оборудване, демонтиране и отписване на активи ще възлязат на 40%. Те изчисляват, че социалните загуби, включително намалената икономическа ефективност и забавената дигитализация, ще достигнат 28%. Реконструкцията на технологичните системи и преразпределението на ресурсите ще представляват 22% от загубите, докато съдебните разходи, свързани с разрешаване на спорове, пресертифициране и съответствие с регулаторните изисквания, ще представляват 10%.
Разходите в енергийния сектор могат да достигнат 79,9 млрд. EUR, в телекомуникациите - 57,4 млрд. EUR, а в логистиката и производството - 114,6 млрд. EUR.
Докладът прогнозира постепенно увеличаване на годишните загуби: 39,1 млрд. EUR през 2026 г., 55,1 млрд. EUR през 2027 г., 93 млрд. EUR през 2028 г., 91 млрд. EUR през 2029 г. и 89,6 млрд. EUR през 2030 г.
Според авторите на доклада, измененията в закона не отчитат разликите между държавите-членки на ЕС по отношение на индустрията, фискалния капацитет и готовността за цифровизация. Резултатът ще бъде силно асиметрични икономически загуби. Германия (171 млрд. EUR), Франция (46 млрд. EUR) и Италия (37 млрд. EUR) ще понесат най-тежката тежест.
Изменения в Закона за киберсигурност
През януари ЕС представи предложения за изменения в Закона за киберсигурност. Документът установява правила за защита на веригите за доставки на информационни технологии и позволява ограничения върху използването на технологии и оборудване от доставчици в така наречените страни с висок риск.