Най-интересното събитие за Европа тепърва предстои, защото европейската общност го следва като нишката на Ариадна. Европа трябва да се превърне в независима общност, мощен индустриален гигант със собствени ресурси и суровини. Уви, това е ахилесовата пета на Стария Континент. Европейският пазар, като единна икономика, създава през 2011 г. Брутен вътрешен продукт от около 12,6 трилиона евро, което е над 25% от световния икономически продукт. Зависимостта на Стария континент от руския газ помрачава триумфалното му излизане от кризата.
Цената на синьото гориво в Европа обръща тенденцията след най-големия си спад от пет години насам, докато нарастват опасенията, че конфликтът между Русия и Украйна ще доведе до ново спиране на доставките на синьо гориво. Газпром доставя 30 на сто от газа, необходим за Европа. Някои страни - членки са изцяло зависими от руското гориво. Евентуалната газова криза ще е сериозен проблем за България например, която разполага с 14% собствено производство на газ. За разлика от нас Румъния произвежда близо 78% от суровината. Има и зависими от газовия внос – това е Словакия, която произвежда едва 3,8 на сто от необходимия й природен газ и е напълно зависима от руското гориво. Белгия, Люксембург и Франция не произвеждат собствена суровина, но за сметка на това внасят от Норвегия, която не използва газа като икономическо оръжие.
Един от изходите от тази криза е страните, които зависят от благоволението на Русия, да започнат да добиват шистов газ. Такива опити са правени в България и Румъния например, но намерението на властите е съпроводено с много протести. При стопроцентовата зависимост на Литва, Латвия, Естония, това би било добро решение. Опасенията за околната среда обаче нарастват, но Полша е пионер в това отношение. През тази година се очакват и първите резултати от производството на шистов газ в Полша.
България може да добива газ в Черно море, но вече започнаха първите спорове със северната ни съседка за собствеността върху морския ариал. В "Хан Аспарух" може да има 100 млрд. куб. м. газ. При максимално добра организация първият добив на газ, ако очакванията за залежи се потвърдят, може да бъдат направени през 2017 г. До тогава страната ни трябва да изгради междусистемните връзки със съседните страни. Възможно е Европа и в това число България да получава ирански газ. В този смисъл нищо чудно проектът Набуко да възкръсне като феникс от пепелта на фона на разрастващата се студена война между Запада и Русия. Конкурентният му проект Южен поток пък е в застой и не се знае ще се развива ли. Всичко това прави газовата дилема на Европа с няколко възможности, но държавите на Стария континент трудно взимат решенията си, а всяка от тях си има срок на годност.