Българската стопанска камара (БСК) многократно е отправяла предложения за промени в законодателството, работещи мерки и инструменти за намаляване на регулаторната тежест, насърчаване на инвестициите, реформиране на публичните институции и бюджетната сфера, промени в енергийните политики, които да доведат до икономическо възстановяване, ускорен растеж и увеличаване на производителността, заетостта и доходите.
Във връзка с тиражираните изявления, че бизнесът разчита на ниското заплащане на труда и че, дори когато е налице икономически растеж, работните заплати не се увеличават, пресцентърът на БСК оповестява данни за ръста на заплатите, БВП, брутната добавена стойност и производителността на труда (БВП и БДС на едно заето лице) за периода 2001-2014 г. и за 2008-2014 г. (периода на финансова и икономическа криза). Представената информационна справка е подготвена на основата на официални данни на НСИ и размера на минималната работна заплата за съответните години.
Ръст на номиналната, реалната, средната и минималната работна заплата, БВП, БДС и производителността на труда през периода 2001-2014 г. и 2008-2014 г. (%)
Следва да се отбележи, че рязкото намаляване на заетостта и брутния вътрешен продукт след 2008 г. е съпроводено с номинално и реално увеличение на средната и минималната работна заплата, изпреварващо значително ръста на икономиката и производителността (БВП/зает, БДС/зает) – с над 20-30% за посочените периоди. Това потвърждава официалните позиции на БСК, че независимо от положителните тенденции на пазара на труда от края на 2014 г., в сегашната ситуация и в средносрочна перспектива проблем №1 за българската икономика остава необходимостта от увеличаване на производителността и заетостта, и съответстващ на тях ръст на възнагражденията.
Без да се посочват изчерпателно, основните фактори, предопределящи ниското ниво на заетост, включват:
• продължаващите негативни ефекти от глобалната икономическа криза, ограниченото вътрешно търсене;
• символичния размер на чуждестранни инвестиции (една от причините за това е липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка);
• наследените макроикономически дисбаланси и високите нива на трансфер на добавена стойност извън страната;
• нереформираната бюджетна сфера и ниската ефективност на публичните средства;
• високата регулаторна тежест, мултиплицираща ограниченията върху пазара на труда и доходите;
• пълзящата монополизация на основни икономически сектори и дейности, осъществявана по административен и законодателен път и елиминирането на съществена част от малките и средни предприятия;
• огромния брой маргинилизиращи се лица без образование и квалификация, които се вливат в криминалния контингент и оказват натиск върху социалните системи, а в същото време се използват като инструмент за елиминиране на демократичния вот на българските граждани;
• забавеното преструктуриране на корпоративното управление, технологичното обновяване и внедряването на иновациите.
На 21 юли 2015 г. Управителният съвет на БСК прие за необходимо да декларира пред членовете на камарата и социалните партньори своята позиция за формиране на трудовите възнаграждения и минималната работна заплата в условия на неустойчиво икономическо възстановяване и действащи разнопосочни вътрешни и външни фактори.