Земеделската земя е ограничен ресурс, също като златото и по всички правила на икономиката, оскъдността ражда повишаване на цените, конкуренция и по-висок интерес. С годините все по-малко земи остават обработваеми, голяма част от земеделските площи са подложени на ерозия, част от тях биват застроявани. През последните години треската по закупуването на земеделска земя се увеличава. Някои хора усещат потенциала й и инвестират, други купуват и обработват късчета земя и получават приходи от реализиране на реколта. По-предприемчивите кандидатстват за европейски субсидии и участват по други програми на ЕС, коментира за Факти.бг Бранимира Милушева, старши специалист „Частно банкиране” в Първа инвестиционна банка.
Защо земеделска земя?
Факторът, оказал най-силно влияние върху пазара на земеделска земя, безспорно е субсидирането в селскостопанския сектор. Допреди десетина години европейски субсидии в земеделието нямаше, цените на земята бяха ниски, а самата тя беше слабо ликвиден актив. Оттогава картината се промени - ниските изходни цени, появата на едри собственици на обработваеми площи, субсидиите и няколкото добри години за производителите на зърно превърнаха земеделската земя в истинска звезда на ценовия хоризонт.
Селскостопанският сектор е с големи перспективи поради факта, че има да измине всички стъпки, които другите европейски държави вече са изминали. Той има потенциал за развитие и е апетитен за инвеститори, за разлика от много пазарни ниши, които вече са запълнени и пренаситили пазара.
Колко струва земята?
Цената на земеделската земя в България се формира в зависимост от много фактори. Основните характеристики са категорията на земята, площта, местоположението, срока на договора за аренда (ако има такъв), добива и дохода, който се получава от нея. Земеделските земи се разделят на десет категории – според пригодността им за производство на различни видове растителна продукция и наложените ограничения, според вида на почвата, климатичните условия, релефа, качествата на земята и др. Най-масово разпространени плодородни земи в България са от 3-та до 5-та категория. Колкото расте цифрата на категорията, толкова намалява плодородността на земята.
Най-неплодородните земи са десета категория. При тях почвата е песъчлива и камениста и те не се обработват за производство на селскостопанска продукция.
Средната цена на един декар земеделска земя в България към момента достига 600 лв, а тази на рентата – 40 лв. Цената е все още най-ниска в сравнение със същата в останалите страни-членки на ЕС. В същото време българската земя е много запазена по отношение на своето плодородие и сравнително нискорискова спрямо природни бедствия, каквито все по-често съпътстват земеделието в Западна Европа.
Най-скъпи са земеделските парцели край Черноморието и Добруджа – 1300 -1400 лева за декар. Черноморското крайбрежие разполага с едни от най-плодородните почви в света, но се произвежда значително под потенциала им.
В Дания и Швеция например, декар земеделска земя струва около 4000 евро, Великобритания – 2600 - 2900 евро, Германия – 1500 -1750 евро. Най-скъпа е земята в Холандия, където средната цена за декар е близо 5000 евро.
Субсидиране
Пазарът на земеделска земя в България продължава да бъде един от най-атрактивните и динамично развиващи се. Причините са прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и непрекъснато растящия размер на субсидиите. През последните три години най-активни на пазара са били земеделските производители.
Чрез придобиване на собственост те решават много от проблемите, свързани с наемането на земи и съответно в участието в програми за подпомагане по линия на еврофондовете. Причината за това е, че при кандидатстване с проект за еврофинансиране притежаването на земя или дългосрочен договор за аренда е задължително условие. Допустимите площи за подпомагане са три вида: обработваеми земи, постоянно затревени площи и трайни насаждения.
Земеделските субсидии от ЕС са достъпни само за земеделските производители, ако те обработват най-малко 0,5 хектара насаждения (за всички видове стопанства). Субсидиите в земеделския сектор засилват търсенето, но и променят профила на купувача. Над 20 % от сделките със земи през изминалите години са извършени от хора със свободни професии и сериозни доходи. Интересът е главно спекулативен.
В световен план земеделската земя е определяна като новото „злато”.
*Представената публикация има изцяло информационен характер и не следва да се разглежда като препоръка за покупко-продажба на ценни книжа или склоняване към вземане на инвестиционно решение.