С развитието на технологиите и най-вече на интернет, все повече хора имат възможност да работят от дома си. Офисът вече е мобилен, а компаниите стават все по-гъвкави като търсят служители за даден проект, а не за постоянна работа. Основната причина за това е спестяване на разходи. И тук е мястото на фрийлансърите. Като че ли българският пазар все още не е узрял за тях, обаче. От една страна, манталитетът на българина е такъв, че той иска да е сигурен, че всеки месец ще получи определена сума пари (под формата на заплата). От друга страна, обаче прави всичко по силите си да изкарва повече пари. Най-честата практика е като работи на две места.
Част от работодателите като че ли също не са узрели за това как се провежда интервю с такъв тип кандидат. Поредният участник в проекта „Кандидатите споделят” на Human Capital Store е именно човек – фрийлансър, сблъскал се с типичното, по-скоро клиширано интервю. Името му е Антоанета Стефанова. Занимава се с фотография.
HCS: За какъв проект кандидатствахте, Антоанета?
Антоанета: Ставаше дума за проект свързан със заснемането на определен брой обекти с рекламна цел.
HCS: Колко години е Вашият професионален опит до момента?
Антоанета: 15 години.
HCS: Как стигнахте до интервю с въпросния работодател?
Антоанета: Бях препоръчана от човек, с който работим по друг проект.
HCS: Срещала ли сте случай, който според Вас е пример за добра практика при процеса за подбор?
Антоанета: Да. Обикновено той е в големи компании, в които ясно са разписани правилата на работа – отговорности и права. Личи си, че се следва стъпка по стъпка как трябва да се проведе интервю с кандидат за работа, който в случая е фрийлансър. Обикновено освен HR –специалистът и човекът, отговарящ за даден проект, за който кандидатства фрийлансърът, участва в интервюто.
HCS: Бихме искали да поговорим и за случай, който според Вас е пример за лоша практика в процеса на подбор?
Антоанета: Когато става дума за фрийлансър работодателят трябва да има предвид, че насреща си има човек, който вече се е доказал в областта, за която евентуално ще бъде нает. Много важно е поведението на работодателя да не е подобно на това към кандидатът, който си търси постоянна работа.
Така например, когато отидох на интервю относно проекта за заснемане на определен брой обекти с рекламна цел, собственикът на компанията призна, че все още не е преценил дали ще е по-ефективно да назначи човек на постоянна работа или да наеме някой. Друг момент беше неговото поведение. Държеше се така, все едно насреща си има човек, който вече му е подчинен. Стойката му, думите му бяха именно да подчини събеседника за нитервю. На трето място – нямаше ясна представа за ангажираността – дали ще се работи сутрин, на обяд, вечерта. Как си представя ангажираността на седмична, месечна база. Последното е от изключително важно значение за фрийлансърите, тъй като те са хора, на които често им се случва да реализират по няколко проекта по едно и също време. За да може да са максимално полезни и за да не подведат някои от бизнес партньорите си, е важно да знаят колко ще бъдат ангажирани.
HCS: Какво е мнението Ви за най-неефективен метод, използван в процеса на подбор?
Антоанета: При фрийлансърите е важно да се изяснят три неща. Първото е срокът на ангажираност – колко ще продължи проекта. Честота на ангажираност – ако става дума за постоянно повтаряща се работа, която трябва да извърши фрийлансъра, колко често и през какъв период от време ще се извършва. Третото – заплащането. Казвам заплащане, защото някои потенциални работодатели, си представят фрийлансъра като компания. В резултат на това искат отстъпки за количество свършена работа, които отстъпки са по-адекватни за голяма фирма, отколкото за човек на свободна практика, който си изкарва хляба от различни проекти, които движи паралелно.
HCS: Какво е важно за Вас, за да приемете дадено предложение?
Антоанета: Определено на първо място – ясни правила – кога, какво и в какъв срок трябва да бъде направено.
HCS: Как търсите информация за бъдещ работодател?
Антоанета: При фрийлансърите процесът е по-скоро обратен. Работодателите търсят даден специалист и най-често го намират чрез препоръка. В сферата на фрийлансърите най-важна е рекламата от уста на уста. Когато един клиент е доволен, той предлага услугите на фрийлансъра на свои бизнес партньор и така колелото се завърта. Затова казвам, че на фрийлансърите трябва да се гледа по-скоро като на партньори, отколкото на потенциални служители, които да бъдат подчинени и да изпълняват заповеди, без да могат да споделят мнение или да дават креативни предложения.
HCS: В края на разговора ни, какво послание бихте отправил към тези, които ще прочетат това интервю?
Антоанета: Към тези, които кандидатстват за постоянна работа, бих им казала да се опитат максимално по време на интервюто да разберат какво точно ще се изисква от тях. Относно тези, които са в групата на фрийлансърите, то нека представят портфолио на най-добрите си проекти, заинтригувайте потенциалния си работодател (или може би по-точно казано – клиент) като му загатнете, че имате креативно предложение за него относно проекта, за който евентуално би ви наел. И не на последно място – дръжте се по-равнопоставено, отколкото бихте се държали, ако кандидатствате за служител в дадена компания с тежка вертикална структура и ви предстои издигане по-стръмната стълба на кариерно развитие.
Мнение за бивш, настоящ или бъдещ работодател може да споделите на
otkrito.bg