Ineos спира три завода в Англия заради цените на газа

Европейската енергийна криза отново започва да се усеща пряко в индустрията. Във Великобритания химическият гигант Ineos обяви спиране на производството в три свои завода в Хъл заради високите цени на газа, докато Европа навлиза в зимния сезон с по-ниски от обичайните запаси.

На този фон Международната агенция по енергетика (IEA) предупреждава, че серията от геополитически и пазарни сътресения през 2026 г. е направила глобалния газов пазар по-уязвим към нови прекъсвания на доставките.

Ineos спира три завода в Англия

Компанията Ineos, собственост на британския милиардер Джим Ратклиф, обяви, че ще постави в режим на временно спиране трите си химически завода в Хъл.

Два от обектите вече са спрели работа, а третият предстои да бъде спрян. Предприятията произвеждат химически суровини, използвани при производството на лекарства, козметика, текстил, перилни препарати и строителни материали.

Според Reuters трите завода осигуряват работа на близо 4000 души пряко и по веригата на доставки. Самите предприятия са част от важна за британската и европейската химическа индустрия производствена база.

Причината, посочена от Ineos, е проста: производството вече не е достатъчно конкурентоспособно при настоящите цени на газа.

„Не можем да се конкурираме“

Ръководителят на Ineos Джим Ратклиф отправи остри критики към енергийната политика на Европа и Великобритания.

По данни, цитирани от Reuters, британският газ се търгува около 23,51 долара за милион британски термични единици (MMBtu), докато референтната цена на газа в САЩ е около 2,84 долара.

Ратклиф заявява, че европейските производители са поставени в изключително неизгодно положение спрямо конкурентите си в САЩ и Китай заради разликата в енергийните разходи. Той критикува и европейската система за въглеродно облагане, като твърди, че комбинацията от високите енергийни разходи и допълнителните разходи за емисиите подкопава конкурентоспособността на европейската индустрия.

Британското правителство от своя страна посочва, че вече е предприело мерки за подпомагане на енергоемките предприятия, включително финансови облекчения и схеми за намаляване на разходите за електроенергия.

Проблемът вече е по-голям от една компания

Случаят с Ineos е показателен за по-широк проблем пред европейската промишленост.

Високите цени на газа увеличават производствените разходи за химическата, металургичната, стъкларската, керамичната и други енергоемки индустрии.

The Guardian съобщава, че британските цени на едро на газа са достигнали през септември най-високото си равнище от 2022 г., когато Европа беше в разгара на предишната енергийна криза. За Великобритания проблемът е особено чувствителен, тъй като страната разполага с ограничени възможности за съхранение на газ и разчита значително на внос.

Това означава, че ценовият шок може да се прехвърли не само върху индустрията, но и върху потребителите, ако високите разходи за енергия се запазят.

Европа влиза в зимата с по-малки запаси

Другият проблем е количеството газ, натрупано в европейските хранилища.

Reuters съобщи миналата седмица, че европейските газови хранилища са били запълнени приблизително на 69%, при около 85% средно равнище за последните пет години по това време на годината.

The Guardian също посочва, че Европа се насочва към зимата с едни от най-ниските нива на газови запаси за повече от десетилетие. Според публикацията хранилищата са били приблизително 67% пълни, докато сезонното средно равнище е около 80%.

Това не означава автоматично, че Европа ще остане без газ. Проблемът е, че по-ниските запаси оставят по-малък буфер при внезапно застудяване или ново прекъсване на доставките.

IEA: газовият пазар е по-уязвим

Международната агенция по енергетика предупреждава именно за този риск.

В публикуван през септември анализ IEA посочва, че последните две големи газови кризи са разкрили структурни слабости в системата за енергийна сигурност. Агенцията препоръчва държавите да увеличат физическите резерви, да използват по-гъвкави договори и да развиват инфраструктура за втечнен природен газ.

В последния си Gas Market Report IEA посочва, че войната в Близкия изток е предизвикала сериозен шок за световния газов пазар. Затварянето на Ормузкия проток е засегнало потоците от втечнен природен газ, които преди кризата са представлявали почти 20% от световното LNG предлагане.

Според агенцията това е довело до силна ценова волатилност и до по-високи цени на природния газ както в Европа, така и в Азия.

Европа остава зависима от LNG

Европа постепенно намали зависимостта си от руския тръбопроводен газ след началото на войната в Украйна, но тази промяна увеличи ролята на втечнения природен газ.

IEA посочва, че през зимата на 2025/26 г. вносът на LNG в Европа е достигнал рекордно равнище, компенсирайки по-ниските доставки по тръбопроводи и спадащото вътрешно производство.

Така европейският пазар се оказва все по-тясно свързан със световния пазар на LNG. Всяко голямо прекъсване на производството или транспорта в ключов регион може да повиши цените и в Европа.

Опасността за индустрията

Случаят с Ineos показва как тази зависимост може да се превърне в реален индустриален проблем.

Ако газът остане трайно по-скъп в Европа, производителите могат да бъдат принудени да намаляват производството или да преместват инвестиции към региони с по-евтина енергия.

Това е особено чувствително за химическата промишленост, тъй като природният газ не е само източник на енергия, а в редица производства е и основна суровина.

Спирането на предприятията на Ineos следователно има значение отвъд самата компания — то показва как енергийната цена започва да влияе върху способността на европейската индустрия да произвежда конкурентно.

Зимата ще бъде решаваща

Европа все още има възможности да компенсира част от недостига чрез LNG, допълнителен внос и по-голяма гъвкавост на пазара. Но ниските запаси означават, че продължително студено време или нов геополитически шок биха могли бързо да увеличат напрежението.

IEA подчертава именно необходимостта от по-добра подготовка за подобни прекъсвания и от по-голяма гъвкавост на системата.

Източници: Ройтерс, Международна агенция по енергетика