93% от българите заявяват, че са запознати с измеренията на сивата икономика, а 84% от тях изразяват готовност да участват в борбата за ограничаването ѝ, сочи изследване на Mastercard за обществените нагласи към сивата икономика. Проучването, което обхваща 800 българи на възраст между 15 и 64 години, е проведено през февруари 2017 г. в десет държави в Централна и Източна Европа, сред които и България.
Измеренията на сивата икономика анкетираните откриват преди всичко в практиката за наемане на работници без договор (86%), укриване на приходи с цел плащане на по- малки данъци (79%) или прикриване на трансакции от продажби (78%)
Българите разбират негативното влияние на сивата икономика върху публичните финанси и икономика. 86% от участниците в изследването са категорични, че сивата икономика ограничава икономическия растеж на държавата.
Според изпълнителния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, сивата икономика създава неконкурентна среда, която отблъсква инвеститорите, а без инвестиции няма икономически растеж. „Липсата на инвестиции ограничава разкриването на нови, качествени работни места и не позволява реален растеж на доходите. Ясен индикатор за наличието на сериозен обем сива икономика е фактът, че за последните десет години средната работна заплата е нараснала със 123%, а приходите от данък „общ доход“ (ДОД) са се увеличили с 64%, т.е. в бюджета постъпват с около 1 млрд. лв. годишно по-малко приходи от ДОД. Картовите разплащания са eдин от инструментите за борба със сивата икономика и ние трябва да използваме всяка възможност за гасене в зародиш на икономическите деформации“, казва Божидар Данев.
Българските потребители осъзнават, че използването на електронни плащания и намаляването на употребата на пари в брой ще ограничи сивата икономика.
Нещо повече, мнозинството анкетирани твърдят, че биха плащали електронно по-често (79%), за да ограничат негативното явление.
„Радващо е, че българите много добре разбират какво е сива икономика, какви вреди нанася върху всеки от нас и как можем да и се противопостави. На ход обаче е държавата, която трябва да осигури условия и стимули, за да могат потребителите да ѝ съдействат с поведението си. Лотарията с касови бележки на НАП е чудесен положителен пример, а на другия полюс е липсата на терминали на много места, като например в КАТ, което ощетява гражданите с допълнителни банкови такси“, заяви Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“.
Като най-често решение, което държавните институции биха могли да предложат за ограничаване на сивата икономика, българите посочват данъчно стимулиране за търговци, които приемат електронни плащания (67%), задължително притежаване и използване на касови апарати (66%) и данъчни облекчения за потребители, които плащат електронно (65%). За целта притежаването на терминал за електронно плащане и трябвало да е задължително за всички търговски обекти, категорични са 81% от участниците в изследването.