Екоминистерството няма вина за инвестиционните провали на собствениците на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) и претърпените имуществени вреди от отлаганото модернизиране на цеховата в комплекса. Исковете на Валентин Захариев и компания към държавата, равняващи се на 45 927 139 лева и 99 стотинки (23 482 534 евро) са неоснователни и недоказани.
Това реши състав на Административния съд в Кърджали, съобщава кърджалийският всекидневник "24 х 7 Родопи". Отхвърлени са предявените от дружеството срещу Министерството на околната среда и водите искове за присъждане на обезщетение в размер на 9 802 414 лева и 75 стотинки, от които: претърпени загуби - 3 866 537 лева и 5 стотинки, представляващи преки вреди от увеличение на разходите по преструктуриране на кредитни споразумения от 27 септември 2007 г. и 28 април 2009 г. и пропуснати ползи в размер на 5 935 907.70 лева, представляващ частичен иск от 39 572 718. 40 лева, ведно със законната лихва върху сумите на частично предявения иск, считано от 28.01.2011 г. до окончателното погасяване на сумите.
Ръководството на ОЦК заведе съдебни искове за 45 милиона лева срещу държавата за преки загуби и пропуснати ползи в продължение на години. Захариев обвинява МОСВ в това, че не му е дало разрешително да започне изграждането на оловен и цинков завод. Отказът е бил даден по време на правителството на Тройната коалиция, когато екоминистър беше Джевджет Чакъров.
Преди 5 години ОЦК заявява намерението си да увеличи производството на цинк от 32 хиляди на 45 хиляди тона годишно, като за тази цел ще изгради нов завод. Въпреки положителното становище на Висшия екологичен експертен съвет на 17 юни 2008 г., тогавашният екоминистър в своя заповед не одобри инвестиционното намерение на собственика на металургичното предприятие. Година по-късно ВАС отмени заповедта на Чакъров.
През 2009 г. МОСВ и новият екоминистър Нона Караджова даде разрешение за новия завод, но и досега не е стартирало строителството.
Административният съд в Кърджали намира, че от представените доказателства не се установи претендираните от ищеца вреди да са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Ищецът твърди, че за периода от постановяване на Решение по ОВОС №7-4/16.06.2008 г. до неговата отмяна и издаване на Решение №17-5/19.10.2009 г. на Министъра на околната среда и водите, не е могъл да реализира своите намерения за изграждане на нови производствени мощности за производство на цинк.