Ръстът на реалния БВП в България губи инерция през 2018 г., когато българската икономика нарасна 3,2%, в сравнение с 3,8% през предходната година, показва икономическата прогноза на Европейската комисия.
Основният двигател на това забавяне е отслабването на износа, дължащо се на по-малко външно търсене от големи търговски партньори в ЕС и Турция, както и някои специфични за отделните страни събития.
Тенденциите в националната икономика са по-положителни. Увеличаването на заплатите продължава да стимулира потреблението, а използването на ЕС финансиране дава тласък на инвестициите.
Данните от проучването сочат нарастващи поръчки и по-висока производителност, което предполага, че растежът на БВП трябва да бъде възстановен през следващите тримесечия.
Вътрешното търсене е основният двигател на растеж през 2018 г. и се очаква да остане такова през 2019 и 2020 г.
Затягането на пазара на труда и допълнителните увеличения на заплатите в публичния сектор следва да осигурят постоянна подкрепа.
Частните и публични инвестиции също се очаква да останат силни благодарение ниските лихвени проценти и финансиране от ЕС.
Като цяло се очаква ръстът на реалния БВП да нарасне до 3,6% през 2019 г. и да остане 3,6% през 2020 г. Настоящият модел на растеж предполага сравнително малък ефект от външни фактори и се очаква износът да доведе до етап нa умерено възстановяване.
Рисковете за икономическите перспективи намаляват основно поради възможно по-слабо търсене на основните експортни пазари.
Ценовият натиск се увеличи през 2018 г. Като цяло общата инфлация достигна 2,6% през 2018 г.
Това се дължи на нарастването на цените на енергията, докато силното вътрешно търсене и увеличаването на цените на непреработените храни заради лоша реколта, увеличават инфлационния натиск.
Въпреки силно търсене и високият ръст на заплатите, инфлацията се очаква да спадне до 2% през 2019 г., главно в резултат на базови ефекти, а след това да намалее още повече до 1,8% през 2020 г.