През септември стоките и услугите са поскъпнали спрямо август с 0.4%, но за последната година процентът е 4.8, отчита Националният статистически институт. Крайната цена на хляба е с 2,3 % по-висока, сиренето е поскъпнало с близо 2 %, яйцата са с почти 5 % по-скъпи, олиото с над процент, а зелето с повече от 11 %.
"Първата причина за инфлацията: политиките за спасяване на бизнеса от кризата водят до печатане на пари. Увeличава се паричната маса. Обемът стоки и услуги, които биват купени с тези пари, остава горе-долу един и същи. Няма някакво кой знае какво изменение там. Съответно парите, които купуват тези стоки стават по-евтини на практика", обясни Адриан Николов - икономист в ИПИ.
"От значение са и цените на суровините. Има и отложена инфлация. 2015-2019 г. беше период на доста бърз ръст и на заплатите, на много бърза експанзия на пазара на труда, което доведе със себе си повишени доходи на домакинствата и тази повишена покупателна способност винаги се отразява с някакво забавяне на крайните потребителски цени", допълни Николов.
"По принцип държавата има относително малко инструменти, с които може да влияе точно на структурата на доходите. Социалната политика е основният инструмнент за това. Доходите на пенсионерите също са от значение. Това, което традиционно се обсъжда в случая - разбира се, минималната заплата, но трябва да имаме предвид, че повишаването на минималната заплата обикновено не тласка нагоре средните доходи", обясни икономистът.