Запазването на текущите темпове на кредитен растеж създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което при вече ясно очертаната промяна на лихвения цикъл може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си. А това пък да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при влошаване на икономическите условия, пише economic.bg.
Това се посочва в мотивите на Българската народна банка (БНБ) към решението ѝ да запази високото ниво на антицикличния буфер и през третото тримесечие на 2023 г. Показателят, който поне до третото тримесечие на 2024 г. ще бъде 1.5%, се използва при изчисляване на антицикличния капиталов буфер, който трябва да подържа всяка търговска банка в България. Той се равнява на общата сума на рисковата експозиция ба съответната банка, умножена по среднопретеглената стойност на нивата на антицикличния буфер. Колкото по-висока е стойността на показателя на БНБ, толкова повече ресурс трябва да заделят частните финансови институции.
Централната банка отчита, че през първото тримесечие на 2022 г. кредитната дейност в сегмента на домакинствата продължи да се разширява с ускорени темпове, което е свързано с ниските лихвени проценти и засилено предлагане на заемни ресурси.
Но рискът от невъзможност да се обслужват кредитите се увеличава, тъй като и Федералният резерв, и Европейската централна банка вече стартираха цикъла на увеличение на лихвите. Към това трябва да се прибави и несигурната икономическа обстановка, предизвикана от високата инфлация, енергийните рискове и войната в Украйна.
„Предвид рисковете, свързани със запазващата се висока кредитна активност и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 1.5% през третото тримесечие на 2023 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките“, се казва в съобщението на БНБ.