Издръжката на живот на член от 4-членно домакинство (двама възрастни и две деца) в края на юни достигна 563, 63 лв. Това значи, че общо на домакинството са нужни 2254 лв. на месец, за да посрещне разходите си за храна, здравеопазване, образование и почивка спрямо средните стандарти за страната. Това сочат данните от традиционният тримесечен индекс за жизнения стандарт на българина, изчисляван от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Тази сума включва 77 жизнено важни стоки и услуги, нужни за физическото оцеляване на един човек.
Близо 300 хил. домакинства са влошили финансовото си състояние в началото на годината, сочи докладът.
Според данните границата на бедност у нас достига 213,90 лв. Под границата на бедността у нас живеят около 1 милион и 600 хиляди души или около 22,4% от домакинствата. Те имат доходи до 214 лв. на човек. С доход до 560 лв. на член от домакинство са около 2,5 млн. души (35 на сто), а с над 560 лв. - 965 хил. души (13,4%).
Тази картинка означава, че през есента не ни очаква нищо друго освен ескалация на социалното напрежение, категоричен бе Пламен Димитров. Това ще доведе до протести и стачки, продължи синдикалният лидер.
По думите на Димитров е необходимо правителството и кабинетът да приемат предложения социален пакет от синдикатите, който е в размер на 150 млн. лева.
Ръст на цените
През второто тримесечие се наблюдава задържане на ценовите нива, като спрямо предходното тримесечие се отчита намаление от 0,5%, но на годишна база ръстът е от 3%.
По-ниския темп на нарастване на цените се дължи на намалението на цената на електроенергията от 1 април с до 6,5% и на природния газ с 4%, както и поради характерния сезонен спад в цените на някои хранителни стоки.
За последните четири години издръжката на живота е нараснала с 17,3%, като по-силно е изразен ръстът при хранителните стоки - с над 20%, а при нехранителните - с 14,5%.
През второто тримесечие цените на хранителните стоки са нараснали с 5% на годишна база, а спрямо предходното тримесечие са намалели с 0,9%.
Най-голям е сезонният спад при зеленчуците и зеленчуковите консерви - 14,7%, но спрямо юни предходната година зеленчуците са по-скъпи средно с 15,8%.
Намаление се наблюдава и при цените на яйцата - с 9,4%. Незначително е намалението на цените на хляба и на зърнените храни - с 0,2%, но на годишна база е регистриран ръст от 3%.
При млякото и млечните продукти е регистрирано увеличение на цените с 1,2%, а при плодовете и плодовите консерви - с 12,6%.
През второто тримесечие са поскъпнали цените на цитрусовите плодове в диапазон от 5 до 56% и на ябълките - с близо 24%.
При нехранителните стоки се отчита задържане на цените спрямо предходното тримесечие.
Най-чувствително е увеличението в цените на облекла, обувки и лични принадлежности - средно с 4,3%.
Доходи и работни места
България продължава да заема последното място в класацията по размер на заплащане за един час труд – 3,7 евро. Средно в Европейския съюз един час се заплаща по 39 евро.
"Страната ни продължава да бъде на дъното на класацията в Европейския съюз. Тревожността на домакинствата се задълбочава. Всяко по-нататъшно повишение на цените, без нарастване на доходите, ще означава ново обедняване, при това във все по-голяма част от българските домакинства", заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Работната заплата през първото тримесечие на годината расте само с 0,7 процента спрямо същия период на миналата година. В същото време наетите хора са с 1,4% по-малко - 32 хил. души. Нетният размер на средната работна заплата е близо 610 лв. на месец, или около 46 лв. над издръжката на живота. Изчисленията показват, че един работещ издържа средно двама безработни.
Работещите на минимална заплата са близо 200 000 души, като много от тях работят в административни и спомагателни дейности (25%), а останалите - в строителството и в преработващата промишленост.
Директорът на Института са социални и синдикални изследвания, Любен Томев представи и резултатите от проучването "Социално-икономически аспекти на трудови и семейния живот. Според него мъжете са тези, които по-трудно съвместяват едновременно работата и ученето. Само 30% от анкетираните мъже са отговорили утвърдително на този въпрос. При жените 51% съвместяват този вид дейности.
Изследването показва, че нараства броят на хората, които са сменяли работата в живота си между 3 и 5 пъти от 41,7% на 44,3%. В същото време леко намалява броят на хората, които са имали само 1 работа през живота си от 15% измерени през 2010 г. до 14,7% за 2012 година.
По-високото заплащане очаквано е водещата причина за смяна на работното място, като това е мотивът на 59,3% от запитаните. Силно обаче нараства делът на хората, които биха си сменили мястото и вида на препитанието заради по-интересна работа- от 16,4% през 2010 г. на 22,7% за 2012 година. Смяна на работата поради съкращение се е случила на близо 29% от запитаните.
Според доклад на Европарламента, ако едно домакинство отделя над 10% от бюджета си за енергия, то се счита за енергийно бедно и има нужда от държавна помощ. Последните данни на Националния статистически институт, които са за 2011 г., показват, че в тази категория попадат на практика почти всички българи.