"Искаме да върнем икономиката на пазарен принцип, защото според нас цените на стоките от малката потребителска кошница са нереалистично завишени. Четирите мерки, които предлагаме от КНСБ, целят да върнат конкуренцията, където е нарушена. Има бариери за влизане в отрасъла предвид наличието на дългосрочни договори между търговските обекти и производители. Не знаем колко е надценката по пътя от производителя до щанда заради логистика и реклама".
Това каза пред БНР Любослав Костов, главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания.
И подчерта, че няма логика надценките да са толкова големи и ако нелоялните практики се изсветлят, то целият отрасъл ще стане по-конкурентен.
"Търговците би трябвало малко да се засрамят! Компенсацията за бизнеса беше 8 млрд. лева за една година, а цената на труда нарасна с около 15%. Хлябът, сиренето, краставиците поскъпнаха с между 20-30-50%. Кое толкова като разход е поскъпнало, за да вдигаш крайната цената? Разходите за труд ли са поскъпнали с 40%? Или разходите за ел. енергия, при положение че цяла година са субсидирани? Трябва реципрочност в поведението както на потребителите, така и на производителите, и на търговците".
По думите му покупателната способност на масовия българин намалява. Според него няма нищо лошо да има търговски оборот между държавите, но заради климата, в който живеем, ние имаме конкурентни предимства в производството на домати, краставици, картофи, а от 60 до 80% от тези продукти са внос от други страни.
"Не си ползваме конкурентното предимство. Има генерално сбъркани неща в цялата ни стратегия за развитие на земеделието, а от там и в ценообразуването по цялата верига на доставка. Като купуваш картофите от Полша и доматите от Германия, естествено че транспортните разходи ще са шест пъти по-големи", допълни Костов в предаването "Неделя 150".
По данни на Института на един работещ човек са необходими 1352 лева (нетно), за да живее нормално. Минималната работна заплата е на размер 45% от необходимите средства за издръжка на живота.