Еврото от години има амбицията да се превърне във валута-убежище, но големите инвестиционни банки не го възприемат по този начин. Еврото стои нестабилно.
Това каза икономистът Григор Сарийски пред "Фокус“.
По думите му няколко са условията, за да бъде определена една валута като валута-убежище. "Трябва да има сигурност в геополитически план, относително устойчиви темпове на развитие и нещо, с което да може да го защитите. Опасявам се, че Европа не притежава нито едно от тези три неща. Идеята на валутата-убежище е, когато се притеснявате от евентуални турбуленции в икономиката и геополитиката, да си купите от тази валута и да знаете, че тя ще бъде относително стабилна“, обясни икономистът.
Доклад на Европейската централна банка оценява позициите на еврото в няколко различни направления, като взема предвид валутните резерви и делът на разплащанията. Според този доклад еврото заема дял от около 19%. За сравнение американският долар е с три пъти по-голям дял, обясни Сарийски.
Сравнението между американската и европейската икономика също е показателно за стабилността на валутата, отбеляза той. "За месец юли германските промишлени предприятия изкараха катастрофални данни. Само през този месец има 1500 фалирали предприятия, което е ръст спрямо предходния месец с 20%, а на годишна база – с 37%. При такива темпове на увеличение на фалитите не може да се говори за стабилно икономическо развитие“, посочи икономистът.
Аналогична е ситуацията и във Франция. "През май месец беше намален кредитния рейтинг във Франция заради свръхдефицит – 5,5%, което е рекорд“, допълни Сарийски.
От 2023 г. насам делът на еврото в международните разплащания и в международните резерви постепенно намалява. Причините за това са няколко – геополитическата нестабилност, икономическото развитие. "С тези темпове на развитие Европа не я чака добро бъдеще. Ако сте търговци на валутните пазари, не е добре да поддържате позиции в евро“, посъветва икономистът.
Благодарение на фискалните стимули еврозоната успява да поддържа прилични темпове на растеж. Ядрото на еврозоната обаче – Германия, Италия, Франция, произвежда все по-малко, подчерта Сарийски.
Европа няма дори собствена рейтингова агенция, допълни икономистът. "Това е индикативно за потенциала на еврозоната да разработи свой собствен проект, камо ли нещо, което да носи висока добавена стойност, интегрирана икономика и т.н. Европа изпуска нещата отвсякъде“, коментира Сарийски.
Това, което диктува позиционирането в една или друга валута, е лихвеният диференциал, като предпочитанията винаги са към валутата, която носи по-високи лихви. Федералният резерв все още поддържа голям лихвен диференциал. "Ако сте физическо лице, ще си купите долари, за да може да ги вложите някъде при по-висока лихва, ако депозитът ви носи по-висока лихва, и ще ги предпочетете пред левовете или еврото, ако те ви носят по-ниска. Точно тази разлика в лихвите и по-скоро очакванията за това как ще бъде позиционирана и каква ще бъде тази разлика в бъдеще е това, което движи пазарите“, обясни Григор Сарийски.
При японската йена също се наблюдава нестабилност. Тя вече не се разглежда като сигурна и предсказуема валута. "Японската централна банка може да бъде доста непредсказуема. Това, което направиха по-миналата седмица, де факто доведе до стрес на пазарите и до закриване на около 3/4 от позициите в т.нар. "кери трейд“, обясни Григор Сарийски.
Русия успява да капсулира страните от БРИКС и работи по проекти, които ще доведат до промяна на баланса на силите. "Едното от нещата, които очакваме през октомври, е създаване на собствена валута. Ефектът от това ще се прояви във времето, тъй като дяловете все още са малки. Но това, което е по-важно, е създаването на транспортни коридори. Проектът "Един пояс, един път“ не е изоставен. Работи се по изграждането на нови транспортни коридори север-юг. През май пък беше подписано споразумение за дигитализация на железопътните транспортни коридори между 14 страни – Русия, бившите съветски републики, Индонезия, Индия, Пакистан. Капсулирането на тези икономики в рамките на БРИКС ще доведе до създаването на все по-жизнеспособни проекти, които ще късат от залъка на западните икономики“, обясни икономистът.