Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за глобалния икономически растеж през 2025 г. с 0,1 процентни пункта (pp), до 3,2%. Това се посочва в доклада на фонда, представен във Вашингтон. Темпът на растеж на световната икономика през 2023 г. според МВФ е 3,3%. През 2024 г. тази цифра се очаква да бъде 3,2%. През юли специалистите на фонда прогнозираха, че глобалният икономически растеж през 2025 г. ще бъде 3,3%.
„Последните четири години се превърнаха в изпитание за силата на световната икономика. Пандемията, която се случва веднъж на век, разпалващите се геополитически конфликти и екстремните метеорологични явления прекъснаха веригите за доставки, предизвикаха енергийни и хранителни кризи и принудиха правителствата да предприемат безпрецедентни мерки за защита на хората и техния поминък. Глобалната икономика демонстрира сила, но това маскира неравномерното представяне в регионите и продължаващата нестабилност“, се казва в доклада на World Economic Outlook.
"Най-резки контрасти се наблюдават между страните с развита и развиваща се икономика. Докато първите достигнаха нивата на активност и инфлация, които бяха прогнозирани преди пандемията, вторите показват по-дългосрочни последствия – значително намаляване на производството и устойчива инфлация“, отбелязват специалистите на фонда.
Рисковете за световната икономика във фонда включват възможно отрицателно въздействие от затягане на паричната политика, напрежение, свързано с държавния дълг на страните, и по-голямо от очакваното свиване в китайския сектор на недвижимите имоти. „Ескалацията на регионалните конфликти, особено като се има предвид нарастващият конфликт в Близкия изток и войната в Украйна, може да доведе до по-нататъшно намаляване на търговията, което ще доведе до стабилно увеличение на цената на храните, енергията и други стоки“, фондът също отбеляза, оценявайки възможните рискове. Те включват потенциалното засилване на протекционистките политики от страна на държавите и социалната нестабилност.
Докладът отбелязва, че „в много страни бюджетните дефицити и държавният дълг все още са по-високи, отколкото преди пандемията, а разходите за обслужване на дълга остават високи и нарастват".