„Правителството трябва да реагира навреме и координирано, за да защити националния интерес и да предотврати евентуални сътресения на пазара на горива. Това е сериозен геополитически и икономически въпрос. България не може да остане пасивна, защото рафинерията в Бургас е стратегически обект. Необходим е ясен план за действие и контролен механизъм, който да гарантира стабилност в сектора“, каза бившият служебен министър на икономиката Никола Стоянов.
Според него най-важното е да се гарантират доставките на горива за българския пазар.
Почти четири години след началото на войната в Украйна, САЩ наложиха санкции върху руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“. Целта на американската администрация е да накара Путин да седне на масата за преговори и да спре войната срещу Украйна. Изненадващо за редица наблюдатели, със санкциите се съобрази и Китай.
Така стратегически най-важният обект в българската енергетика - рафинерията край Бургас попадна в санкционния списък на Вашингтон.
Санкциите са сериозен удар срещу Русия, по думите на Стоянов.
„Роснефт“ е втората най-голяма руска компания. Въобще след „Газпром“, „Лукойл“ е третата, като „Лукойл“ е най-голямата частна компания в Русия. Т.е. ударът е сериозен, петролния сектор в Русия отговаря за около 10% от брутния вътрешен продукт на страната. Тези две компании, най-големите в петролния им сектор, имат над 50% дял в този сектор. Т.е. говориме за удар срещу 6-7% от брутния вътрешен продукт на Русия. На хартия, разбира се, тъй като все пак на практика е много трудно на 100% да се изключат и тези санкции да се приложат. Още повече, че има такъв пример, вече санкционирани петролни компании руски по-рано през годината. Там се вижда, че първите един-два месеца им падат доста оборотите, но в последствие успяват да намерят някакви начини да се обикалят и да се върнат“, каза той.
Стоянов добави, че държавата трябва да бъде готова с резервен сценарий, ако операциите на рафинерията бъдат ограничени. Възможен вариант е назначаване на особен управител, който да осигури продължаване на дейността до изясняване на ситуацията.
„Не говорим за национализация, а за временна мярка, която да позволи на страната да се справи с рисковете. Това е инструмент, който законът позволява. Чрез този особен управител се гарантира, че от дейността на тази рафинерия финансови средства към руската държава няма да отиват. И тогава, това отговаря на целите на санкциите, т.е. логично би могло да се приложи. Тогава казваме, моля ви, изключете ни, тъй като ние няма да допуснем финансови средства да отиват към Русия“, обясни Стоянов.
По думите му, темата за продажбата на компанията трябва да бъде разглеждана с внимание и професионализъм.
„Продажбата е въпрос на моментна конюнктура и международен натиск. Трябва да се търси стратегически купувач, който да е надежден партньор и да запази производството. Не може да се действа прибързано, защото става дума за ключов елемент от енергийната сигурност на България“, подчерта той.
Стоянов допълни, че подобни сделки се случват трудно и изискват време, дипломатичност и стабилност на пазара, за да не се занижи цената на актива.
Той обясни и че трябва проверка на горивните резерви – по закон България трябва да поддържа минимум 90-дневен стратегически запас, както и 60-дневен търговски резерв.
„Ако се окаже, че част от запасите са извън страната, те трябва да бъдат незабавно осигурени на наша територия“, предупреди той.
Според него няма непосредствен риск от липса на горива, но държавата трябва да следи внимателно процеса и да е готова с реакция, ако възникнат проблеми в снабдителните вериги.
„Цените на колонките зависят не само от ситуацията у нас, а и от световните пазари. Ако държавата действа разумно, няма да има шоково поскъпване, но трябва постоянен мониторинг и диалог с бранша“, каза още Стоянов.
Никола Стоянов призова за координация между министерствата, бизнеса и институциите, както и за активна комуникация с партньорите от ЕС и САЩ.