Залагането на несъбираеми приходи от ДДС в проектобюджета за 2026 година представлява измама спрямо българските граждани. Това заяви председателят на "Съюз за стопанска инициатива" и икономист Михаил Кръстев в предаването "Ревизия" по NOVA News.
Според експерта държавата залага приходи, които няма как да бъдат реализирани. Той посочи, че през изминалата година недостигът е бил между 2 и 3 милиарда лева, а за следващата година прогнозата се увеличава с още 5 милиарда.
"Значи чакаме 8 млрд. лв. отгоре от ДДС догодина - това е абсолютна измама. Абсолютна измама", категоричен бе Кръстев.
Икономистът подчерта, че бизнесът не подкрепя бюджетните рамки през последните пет години, като определи 2019 година като последната с нормална фискална политика. Според него ситуацията ескалира в негативна посока.
"През последните 5 години се приемат странни политики и затова бизнесът е недоволен. Ние не сме подкрепяли тези бюджети, защото те са патологично вредни. Тези политики вече се реализират, те са криза в публичните финанси", коментира Кръстев.
Той допълни, че проблемът не е въпрос на морал или справедливост, а на икономическа логика. Когато бизнес плановете и производителността не работят, компаниите напускат пазара или се релокират, което води до загуба на работни места и данъчни постъпления.
Михаил Кръстев защити категорично плоския данък като основен двигател за икономическия растеж на страната. Той изрази опасения, че задълбочаването на кризата може да доведе до увеличаване на преките данъци и отмяна на сегашната данъчна система.
"Плоският данък е причината за бума на българската икономика. Годишният ни растеж надминава средния за ЕС, включително и тази година. Когато говорим за промяна на системата, ние говорим за увеличение на данъчните ставки", обясни икономистът.
В предаването бе коментирано и посланието на управляващите към работодателите. Според анализа в студиото, изказвания на политически фигури като Йордан Цонев подсказват намерение за пренасочване на средства от бизнеса към държавно преразпределение.
Критиците на бюджета смятат, че държавата изземва ролята на ефективен разпределител на средства, въпреки че статистиката поставя България на последно място в ЕС по стандарт на живот и качество на публичните услуги.