Удължителният закон за бюджета сам по себе си не е най-голямото предизвикателство пред българското образование. По-сериозният проблем е липсата на яснота колко дълго страната ще остане в режим на временни решения и кога ще бъде приет редовен бюджет. Това заяви ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев в ефира на "Денят на живо" по NOVA NEWS.
По думите му образованието е една от сферите, в които са жизненоважни предвидимостта, приемствеността и последователните политики. „Никой не може да каже какво ще стане след предсрочните избори, а именно това създава напрежение”, допълни ректорът.
Той припомни, че в предишния проектобюджет са били предвидени значително по-високи средства за висшето образование, с около 10% увеличение. Именно тази част от бюджета е получила подкрепата на синдикатите, въпреки че като цяло документът не е бил приет. „В година, в която имаме сложни процеси около приемането на еврото и настройването на различни системи, не могат да се очакват чудеса. Това, което ни липсваше и в предишния бюджет, са средствата за капиталови разходи във висшето образование”, посочи Вълчев.
Според него надеждата е след преминаването през трудната 2026 г. да бъдат осигурени повече ресурси за подобряване на материалната база на университетите.
Ректорът на СУ отбеляза, че днешните студенти са първото поколение, което няма спомен за живота преди демократичните промени. „Това са млади хора, които са живели изцяло във време, в което се опитваме да изградим демократично общество. Те могат свободно да пътуват, да сравняват и да виждат, че светът не е утопично място за реализация”, каза Вълчев.
По думите му все по-ясно се откроява устойчива тенденция. Младите започват да виждат бъдещето си в България. „Те искат нормална, сигурна и подкрепяща среда, вместо отново да избират пътя на емиграцията. Затова е напълно естествено да настояват за нормална демократична държава”, допълни той.
Относно студентските протести Вълчев отбеляза, че подобни форми трудно формулират систематични искания, но посланието им е ясно – достъпно и качествено образование. „Ние нямаме голям демографски потенциал и трябва да дадем възможност на всеки млад човек, който иска да се развива, да получи добро образование и да бъде полезен на себе си и на обществото”, подчерта ректорът.
Той акцентира и върху ролята на финансирането като инструмент за провеждане на политики. По думите му през последните години са направени важни стъпки – увеличаване на стипендиите в стратегически направления, освобождаване от такси за част от специалностите и по-активно участие на бизнеса.
Като пример Вълчев посочи програмите на Софийския университет чрез Института по изкуствен интелект и Факултета по математика и информатика, където студентите получават стипендии от 2000 лева, за да могат да учат, без да бъдат принудени да работят. „Няма универсално решение. Трябват нормални политики, които да отговарят едновременно на потребностите на младите хора и на нуждите на държавата”, заяви той.