„Около 85-90% от левовете вече са извън обращение. Имаше единични технически проблеми в първите седмици, но те бързо бяха преодолени“. Това заяви в ефира на bTV старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев почти два месеца след влизането на България в еврозоната
Очакванията са между 2 и 3 млрд. лева да останат извън банковата система - спестени „в дюшеци“, изгубени или просто задържани от граждани. Подобен процес се наблюдава и в други държави, приели еврото.
Данните показват месечна инфлация от около 0,6-0,7% през януари, като при услугите – ресторанти, фризьорски салони и други – ръстът е по-осезаем (около 1,6%).
„Там закръглянето е по-лесно. В големите вериги и при стоките с масова консумация подобен ефект почти не се вижда“, обясни икономистът.
Годишната инфлация се забавя до около 3,5%, като причината е високата база от началото на миналата година, когато имаше сериозен ценови удар заради увеличения на ДДС и комунални услуги.
Въпреки официалните данни, част от хората твърдят, че потребителската кошница е поскъпнала осезаемо.
„Всеки има своя лична потребителска кошница. Най-много се усеща това, което купуваме ежедневно – храните и обяда навън. Ако токът не поскъпне, но обядът с колегите се вдигне, именно това ще ни направи впечатление“, коментира Ганев.
По думите му общественото напрежение в последните месеци не е било провокирано основно от цените, а от други натрупани проблеми.
След пандемията заплатите у нас се покачват с двуцифрени темпове – 15–17% годишно, като през тази година се очаква ръстът да се забави до около 10%.
„С изключение на края на 2022 и началото на 2023 г., през останалия период заплатите изпреварват инфлацията“, посочи експертът.
Увеличенията обаче не са равномерни. По-сериозни ръстове имаше в публичния сектор, особено в сферата на сигурността, което създава усещане за дисбаланс спрямо частния сектор.
Разликата между София и останалата част на страната продължава да бъде значителна. Въпреки това, извън столицата различията между отделните области не са толкова драматични.
„По-големите областни центрове като Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново привличат население и това се усеща. Демографската картина в тези градове показва подем“, отбеляза Ганев.
България постепенно губи имиджа си на дестинация за евтина работна ръка. Част от инвеститорите, привлечени основно от ниските заплати, вече напускат страната, смята още Ганев.
„Това означава, че трябва да търсим нови конкурентни предимства – по-добро образование, по-висока добавена стойност, енергийна осигуреност“, коментира икономистът.
Според Петър Ганев служебното правителство има отговорности не само към провеждането на избори, но и към финансовата стабилност.