България остава една от малкото държави в ЕС без политика за противогрипна ваксинация при децата, въпреки че именно те са в центъра на всяка грипна вълна като най-засегната и най-активно разпространяваща вируса група. Това показва нов анализ на епидемиологичните данни, разходите за лечение и ефекта от ваксинопрофилактиката, реализиран от екип на Института за пазарна икономика по поръчка на Сдружение „Жажда за живот“.
Само за периода октомври 2025 – февруари 2026 г. са регистрирани 783 хил. случая на грип при деца, от които 2154 са довели до хоспитализация, а случаите на пневмония, най-честото усложнение, са приблизително десет пъти повече. На системно ниво натискът е още по-конкретен. През 2025 г. общопрактикуващите лекари са извършили над 3,8 млн. прегледа за респираторни инфекции, като значителна част от тях са при деца. Въпреки това България няма програма за безплатна противогрипна ваксинация за деца. Единствената целева група, обхваната от национална политика, са хората над 65 години.
Проблемът не е само медицински, а и икономически. Оценката показва, че всяка грипна вълна при деца генерира разходи в размер на около 145,4 млн. евро, като над 84% от тях са свързани с обезщетения за родители, които остават вкъщи да се грижат за болни деца. В същото време въвеждането на национална програма за ваксинация при деца би струвало между 1,4 и 14,3 млн. евро годишно, в зависимост от обхвата. Разликата между двете стойности очертава икономическата логика, че разходите за лечение и социални последици многократно надвишават инвестицията в превенция.
Научните данни подкрепят този извод. Анализи на ефективността на ваксините показват, че те намаляват хоспитализациите при деца с около 50–57%, а риска от тежко протичане – с над 60%. Освен директния ефект, ваксинирането на деца има и ключова роля за ограничаване на разпространението на вируса в семействата и общността. В европейски контекст България е изключение. В почти всички държави от ЕС ваксинацията срещу грип при деца е препоръчителна, а в много случаи и публично финансирана. Част от страните прилагат универсални програми за деца в ранна възраст, други – насочени към рискови групи, но тенденцията е към разширяване на обхвата. В България ваксинационният обхват остава нисък – около 4,8% от населението, като при децата той е практически пренебрежим.
„Данните показват ясен дисбаланс – децата са най-засегнатата група, но остават извън обхвата на публичната профилактика. Това е не само здравен, но и икономически проблем, който може да бъде решен с относително малък ресурс“, коментира д-р Стефан Стефанов от сдружение „Жажда за живот“.
Анализът обобщава, че въвеждането на програма за ваксинация на деца до 7 години е разходоефективна мярка, която би довела до значително намаляване на заболеваемостта, хоспитализациите и социалните разходи. На този фон въпросът вече не е дали подобна политика е необходима, а защо тя продължава да отсъства.