Когато търговци на леки автомобили „втора употреба“ не отчитат в пълен размер или изобщо продажбите си, се създават предпоставки за нелоялни практики в бранша, нарушаване правата на клиентите и щети за фиска. Това коментира в специален подкаст епизод на Национална агенция за приходите (НАП) Евгени Славчев, главен експерт по приходите в дирекция „Управление на риска“.
Той обясни, че НАП е наясно с тези обстоятелства и с подходите на лицата, които търсят нечестно предимство спрямо онези, които спазват данъчно-осигурителното законодателство. Агенцията има стратегия за управление на този риск, която включва традиционни контролни мерки (ревизии и проверки) и комуникационни мерки (разясняване на задълженията и начините за изпълнението им).
Г-н Евгени Славчев препоръча всеки купувач на автомобил „втора употреба“ да изиска от продавача да впише в съпътстващите сделката документи (фактура/договор за покупко-продажба) реално платената стойност. При заплащане на по-висока от обявената в документите, съществуват редица рискове клиентът да загуби много пари.
„Купувачът може да не е доволен от този автомобил и в рамките на една година да реши да го продаде. Тази продажба се извършва пред нотариус с договор за покупко-продажба, в който се вписва продажната цена или застрахователната стойност, която е по-висока. Обикновено сделките се изповядват на застрахователната стойност. Когато този човек е закупил автомобила на много ниска цена по документи - напр. за 3000 евро, а реално струва 30 000 евро и застрахователната ѝ оценка е 18 000 евро - за тази разлика лицето дължи данък съгласно действащото законодателство.“, обясни експертът.
Друг риск за купувача при вписването на много по-ниска от реалната стойност е при проява на т.нар. „скрити дефекти“ и последващо решение за връщане на автомобила и възстановяване на платената сума. „Ако се стигне до съдебно производство, ще му бъде възстановена по-ниската стойност – тази, която е вписана във фактурата. Така той ще загуби голяма част от средствата си“, каза още г-н Славчев.
Има случаи, в които търговецът внася автомобила от чужбина (например, от Германия). Когато се появи купувач, се предоставя „празен“ договор, в който предварително е записано името на германския продавач и се вписва новият купувач, като българският търговецът никъде не фигурира. Съответно средствата се прибират от търговеца, който остава скрит за документите. „В този случай имаме проявление на документална измама и това е в обсега на Наказателния кодекс.“, посочи още експертът от приходната агенция.
От НАП апелират всички, които купуват автомобили „втора употреба“, да изискват от продавача вписване на реалната стойност на покупката. Това ще им даде възможност в производства при евентуално неразбирателство между страните да защитят средствата и правата си. От приходната агенция призовават гражданите да уведомяват органите на НАП при констатирани нарушения.