В момента няма криза заради войната в Близкия изток, по-скоро говорим за сътресение и шок. Такова мнение изрази в студиото на „Здравей, България” служебният министър на икономиката Ирина Щонова. Тя коментира мерките на кабинета за справяне с растящите цени.
„Много е важен балансът при тези мерки. Ние започнахме да работим по темата още при първите сигнали за ескалацията, която учуди целия свят. Все още не знаем накъде върви. Много е важно как ще преминем през този шок. Не трябва да подценяваме ефекта, който повишението на горивата има върху хората и отделни сектори на икономиката. Но не трябва и да хвърляме всички възможни действия още в самото начало. В една икономика и потреблението има огромно значение и е нормално, когато цените се повишават, хората да спрат да потребяват толкова и системата да се балансира”, поясни Щонова.
Според нея през годините част от бизнеса не е предприемал достатъчно мерки за защита срещу подобни ценови шокове, като например дългосрочно договаряне на енергийни цени или използване на финансови инструменти за хеджиране на риска. В същото време обаче държавата не може да остане безучастна, тъй като крайната цел е да се предотврати пренасянето на инфлационния натиск върху потребителите.
„Нашият фокус е върху директната защита на домакинствата. Ако инфлацията се разгърне, тя ще засегне всички – и бизнес, и граждани“, заяви Щонова.
Министърът уточни, че при необходимост ще бъдат активирани допълнителни инструменти за справяне с кризата, като подходът ще остане поетапен и внимателно преценен.
„Не можем да изчерпим всички възможности още в началото. Мерките трябва да са целенасочени, за да не се стигне до допълнително разхлабване на инфлацията чрез прекомерни разходи“, посочи Щонова.
В земеделието приоритетно се работи по осигуряване на ликвидност чрез изтегляне на плащанията напред. По думите на министъра, макар цените на торовете и горивата да се повишават, в България те все още са сравнително ниски спрямо други европейски държави, което създава определено конкурентно предимство.
Като сериозен риск обаче се очертава не само цената, но и наличността на торове и препарати за растителна защита, поясни тя. По думите ѝ именно това може да се окаже решаващ фактор за крайните цени на храните в следващите месеци.
„Важно е да гарантираме, че ще има достатъчни количества. Това е ключово за стабилността на цените“, подчерта Щонова.
Що се отнася до идеи като премахване или намаляване на акцизите върху горивата, министърът твърди, че подобни решения биха могли да се разглеждат само при силно влошаване на икономическата обстановка. Към момента обаче те не са сред приоритетните инструменти, тъй като биха имали сериозен ефект върху приходната част на бюджета.
Тя коментира още, че правителството остава предпазливо по отношение на универсални мерки като диференцирано ДДС или широки данъчни облекчения, като вместо това залага на по-таргетирани интервенции. Целта е да се избегне разходването на значителен публичен ресурс без гаранция за реален ефект върху цените за крайните потребители, допълни Щонова.
На финала на разговора министърът обясни откъде идват парите за антикризисните мерки на кабинета. „Част от тях са от бюджета, а други са бюджетно неутрални. Например, едно от желанията на транспортния сектор беше отлагане на лизинговите плащания за няколко месеца. Това ще се поема от Българската агенция за експортно застраховане, която вече има капитал и възможност за още такива гаранции, така че няма нужда от допълнителни средства от бюджета“, обясни тя.