Проектобюджетът за 2026 г. е можел да бъде значително по-реформаторски и да постави основите на по-бърза фискална консолидация. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш министър на финансите Владислав Горанов в студиото на "Денят започва с Георги Любенов", цитиран от novini.bg. Той отправи критики към философията на финансовата рамка и предупреди, че отлагането на необходимите мерки ще направи реформите още по-трудни.
По думите му оправданието, че сегашното управление единствено продължава политиките на предшествениците си, има своите граници:
"Ако само се продължава направеното от предишните, то престоят в кабинетите на изпълнителната власт декларативно означава: ние нищо не правим. Когато вече си в кабинета на премиера, можеш да направиш всичко, което по Конституция ти се следва. Оправданието "ние наследихме" е легитимно донякъде, но не до безкрай. Очаквахме по-амбициозни промени, които да нормализират фискалната рамка."
Според Горанов през последните години държавните финанси са били управлявани твърде волунтаристично, макар политическата криза частично да е обяснявала подобен подход. Той припомни, че управляващите са изпълнили едно от предварително поетите обещания – да не променят данъчната система, но според него положителните оценки приключват дотам:
"Поне едно от нещата, които декларира управляващото мнозинство – че няма да пипа структурата на данъчната система – се състоя. За съжаление, дотук свършват добрите новини. Можеше и се очакваше доста по-амбициозна промяна в параметрите на бюджета, така че да се върви към по-бърза консолидация."
Бившият финансов министър коментира и заявката на премиера, че няма да бъдат намалявани доходи и никой няма да загуби средства. Според него подобно послание може да е политически изгодно, но не решава натрупаните проблеми:
"Заявката, че никой няма да загуби и на никого няма да бъдат намалявани доходите, вероятно е политически изгодна за едно мнозинство, което се притеснява да не започне да се смалява. Но от нашия политически опит знаем, че когато правиш правилните неща, хората проявяват разбиране. Колкото повече се отлагат подобен тип мерки, толкова по-трудни стават."
Като пример той посочи периода 2009–2013 г., когато по думите му са били предприемани непопулярни решения с цел стабилизиране на публичните финанси. Според Горанов сегашната бюджетна рамка показва, че дефицитът ще остане над 3% през целия управленски мандат:
"Това означава, че всъщност ще стоим над 3% през целия период на мандата на сегашното управляващо мнозинство. Няма да можем за четири години да се върнем към някаква нормалност на фиска. Това е неприемливо, защото се тръгва от много висока база."
Горанов коментира и предложението държавните служители да започнат сами да плащат осигурителните си вноски при едновременно увеличение на възнагражденията. По думите му това няма да има неутрален ефект върху бюджета:
"Ако някой си мисли, че ефектът е нулев или фискално неутрален – не е. Когато увеличиш възнагражденията на една голяма група хора в бюджетната сфера, увеличаваш средния осигурителен доход в страната. Това е база за определяне на пенсиите и за изчисляване на обезщетенията. Крайният ефект ще бъде фискално отрицателен, а не положителен."
Той допълни, че дори нетните възнаграждения да останат непроменени, статистическият ефект върху осигурителния доход ще се отрази върху бъдещите разходи на държавата. По думите на Горанов през последните години е настъпила фундаментална промяна във фискалната политика:
"Според мен се смени парадигмата и могат да минат десетилетия, преди някога бюджетът да стане на излишък. За първи път от доста години има толкова убедителна парламентарна мощ и ясен център на властта. Именно затова очакванията за по-сериозни реформи са още по-големи."
Той изрази тревога и от планираното ново задлъжняване:
"Как ще обясним, че през 2026 година задлъжняваме с 10 милиарда евро? Да, ще се каже, че са натрупани решения от миналото. Но всяко едно от тези решения може да бъде пререшено. Ако декларацията е, че никой нищо няма да загуби, това означава само едно – ще трупаме сметка за следващите поколения."
На въпрос дали партията би организирала протести срещу бюджета, Горанов отговори отрицателно:
"Аз никога не съм харесвал точно тази форма на вземане на решения. Няма да събираме активисти на ГЕРБ на протест. Само преди няколко месеца имаше избори и хората показаха отношението си към политическите партии. Разбира се, всеки протест е легитимно право на изразяване на позиция."
Горанов заяви, че ГЕРБ е готова да подкрепи предложенията за избор на нов състав на Висшия съдебен съвет, ако процедурите бъдат спазени:
"Механизмът за номинации е ясно описан в Закона за съдебната власт. Може да имаме коментари, но ако номинациите са в рамките на правилата, няма причина да сме против тях. Готови сме да подкрепим решенията, които управляващите предложат, за да няма обвинения, че саботираме процеса."
Бившият финансов министър отхвърли твърденията, че ГЕРБ безусловно подкрепя мнозинството:
"Ние ясно сме заявили позициите си по отделните гласувания. Понякога сме подкрепяли, понякога – не. Но ако има някой, който със сигурност гласува всичко на управляващите, това е ДПС, не е ГЕРБ."
По темата за предстоящия президентски вот Горанов заяви, че партията все още анализира възможните сценарии, но според него без общ десен кандидат шансовете за успех намаляват:
"Президентските избори никога не са били най-важните за нас. Правим анализите си, но сме сигурни в едно – ако няма единна кандидатура вдясно, вероятността тя да бъде печеливша намалява. Затова за нас беше изненадващо откъде се появи идеята точно Гюров да бъде кандидат. Нашите партийни членове не са въодушевени от подобна кандидатура."