След маратонски и остри дебати, продължили до късно вечерта, народните представители приеха на второ четене основните параметри на държавния бюджет за 2026 година.
Макроикономическата рамка, предложена от правителството на „Прогресивна България“, предвижда бюджетен дефицит от 5,7% от БВП (около 7,3 млрд. евро), прогнозиран икономически ръст от 2,6% и средногодишна инфлация от 4,3%.
Финансовият министър Гълъб Донев призова от трибуната за „реалистични нагласи и очаквания“, като определи новата план-сметка като първа важна стъпка към стабилност и фискален баланс. Според официалните разчети общите приходи възлизат на 49,6 млрд. евро, докато разходите ще достигнат рекордните 56,8 млрд. евро. За покриване на дефицита и стари задължения е заложена възможност за поемане на нов държавен дълг в размер до 10,1 млрд. евро.
Големите промени: Трудов стаж на часове и нов механизъм за минималната заплата
Най-сериозни политически сблъсъци в пленарната зала предизвикаха реформите в социалната сфера, прокарани през преходните разпоредби на закона. Измененията променят изцяло пазара на труда в България:
Нова методика за трудов стаж: Той вече ще се изчислява на база изработени часове, а не по календарни дни. От управляващото мнозинство аргументираха мярката с пресичането на порочни практики при хора, водени фиктивно на 4-часов работен ден, и изсветляване на икономиката. Опозицията в лицето на ПП и ДБ разкритикува решението с мотив, че това ще удари сериозно почасово работещите, младите родители и студентите. Замразяване на минималната заплата: Отпада досегашният механизъм за автоматично повишаване на минималното възнаграждение. Нов модел за индексиране ще се договаря тепърва между синдикати и работодатели за Бюджет 2027. Тавани на заплатите: Мнозинството се отказа от идеята да наложи лимит върху възнагражденията на мениджърите в държавните предприятия. Въведен бе обаче таван за председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) в размер на 95% от заплатата на президента.Остри критики от опозицията и приети бюджети за здраве и пенсии
По време на дебатите депутатът от ДБ Мартин Димитров алармира, че високият дефицит от близо 6% и огромният нов дълг водят страната към сериозна бюджетна криза и натоварват бъдещите поколения. От „Продължаваме промяната“ също обявиха, че финансовата рамка е „удар по работещите“.
Въпреки съпротивата, в рамките на същата сесия Народното събрание успя окончателно да приеме и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО), с което бяха утвърдени и по-високите осигурителни прагове, влизащи в сила от август 2026 г.. С новия бюджет се намалява и държавната субсидия за вероизповеданията от 20 лева на 7,7 евро на глава от населението.