Рекордно ниското ниво на река Дунав в Северозапада спря корабоплаването и остави тонове земеделска продукция нереализирана.
"Над 90% от произведеното зърно тази година остава в складовете на земеделските стопанства, а освен в складовете, някъде и по площадките на открито само и само да бъде прибрано и складирано", коментира председателят на Видинския съюз на зърнопроизводителите Жечко Андрейнски в ефира на NOVA.
Зърното, намиращо се в складовете на производителите във Видинско, все още стои там и не може да се натовари на корабите. Земеделският производител от село Рупци Николай Найденов разполага с около 1800 тона пшеница в наличност. "Имам продадени около 500 тона, но не може да се извози от складовете и в момента имаме затруднения при прибирането на следващата реколта", обясни Найденов.
Липсата на свободни площи създава сериозен проблем, тъй като предстои прибирането на новата реколта от пролетни култури. "Това означава слънчоглед, царевица, няма къде да я приберем", добави земеделският производител. Тази ситуация ще принуди производителите да продават слънчогледа и царевицата директно от полето на цени, които няма да бъдат актуални и ще са много по-ниски. Другият им вариант е да намерят складови помещения под наем, където да съхранят стоката, надявайки се цената през есента и пролетта да се повиши леко.
По думите на Андрейнски в момента единствената алтернатива за извозване на стоката е товаренето на вагони и на автотранспорт. "Цената на автотранспорта е между 40 и 50 евро на тон, закарано до Българското Черноморие", посочи той. Влаковите композиции са по-евтин вариант, но през последните 30 години традицията за превоз на зърно с тях е замряла, а почти всички товарища и разтоварища са унищожени, поясни председателят на Видинския съюз на зърнопроизводителите.
Според Найденов продажбата чрез речния транспорт до Констанца или Бургас е по-рентабилна за земеделците. "Цената, договаряна за земеделските производители на продаваната земеделска продукция, е по-висока с поне 20-30 евро на тон", пресметна Андрейнски, описвайки предимствата на търговията през река Дунав.
Земеделските производители от региона очакват държавата да им помогне. Една от идеите е тя да поеме част от транспорта при доставянето на продукцията до търговците на морето. Друго предложение е навременно изплащане на субсидиите еднократно, за да имат възможност производителите да закупят семена и торове на по-ниски цени.