В бюджета, изпратен до Европейската комисия на 15 октомври, няма планове за промяна на пенсионния модел, засягане на втория пенсионен стълб или пренасочване на осигурителни вноски към първия. Това заяви председателят на Бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ пред Нова тв.
„Точно по тази причина то не присъства в бюджетния план, който беше изпратен в Брюксел за одобрение на 15 октомври. Не присъства никъде в официалната кореспонденция между нас и Европейската комисия“, каза Проданов.
По думите му след изпращането на бюджетния план са разменени няколко писма между българските власти и Европейската комисия, като последното е от 2 ноември и е подписано от министър Донев. Комисията трябва да одобри общите параметри на документа. Европейската комисия посочва, че държавите от еврозоната представят проектобюджетите си до 15 октомври, след което се изготвя оценка на съответствието им с европейските фискални правила.
Проданов коментира, че на експертно ниво в отделните министерства могат да бъдат разглеждани различни идеи, но това не означава, че те са приети като правителствена политика.
„Работата на експерта във всяко едно министерство е да предлага всякакви идеи. На експертно ниво да се проиграват всякакви сценарии и те да бъдат предлагани на политическото ръководство, което, ако ги припознае, те стават реалност“, заяви той.Според председателя на бюджетната комисия опозицията е можела да изчака официалното представяне на бюджета, за да провери дали в него действително има подобни намерения. Той определи разпространените твърдения като опит за отклоняване на вниманието от изборните резултати и одита на Сметната палата.
В разговора Проданов заяви, че одитът на Сметната палата не е получил достатъчно обществено внимание заради спора около пенсионния модел. По думите му проверката показва, че държавните финанси са били управлявани без достатъчна отговорност през последните шест години, а част от решенията са били мотивирани от краткосрочни предизборни цели.
Той посочи увеличаването на възнагражденията като пример за решения, които не са били обезпечени с устойчив ресурс.
„Те са нараснали с над два пъти за този период, а данъчните приходи са изоставали с 25 процентни пункта под това“, каза Проданов.Председателят на комисията заяви още, че служебните правителства на Румен Радев не са изготвяли самостоятелни бюджети, а са изпълнявали вече приети финансови рамки. Като изключение той посочи актуализацията на бюджета през 2021 г., направена от тогавашния служебен финансов министър Асен Василев.
Проданов посочи като друг проблем разминаването между първоначалните стойности на договори и окончателно платените суми. По думите му има десетки подобни случаи, включително договор за текущ ремонт и поддръжка на пътна инфраструктура, чиято стойност е нараснала повече от 20 пъти.
Той заяви, че са задържани сертификати за извършена дейност за 1,2 млрд. лева, както и неодобрени индексации за около 300 млн. лева. Според него става дума за дейности, извършени през 2025 г. и предходните години.
Сметната палата съобщи отделно, че за периода от 2020 г. до 30 юни 2026 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключила договори за 18 млрд. лева при бюджет от 11 млрд. лева. По данни на одитната институция поетите ангажименти надвишават наличното финансиране с 6,8 млрд. лева.