Народното събрание прие декларация по повод 70-годишнината от капитулацията на нацистка Германия във Втората световна война и по повод Деня на Европа. "За” гласуваха 141 народни представители, 4 „против”, нямаше въздържали се. Декларацията беше одобрена от парламентарните групи на ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, Български демократичен център и АБВ.
По време на дебатите в парламента депутатите се противопоставиха при приемането на декларация във връзка с годишната от победата над нацизма. С предложения за редакция на текста на декларацията излязоха депутатите от БСП, "Атака" и АБВ.
Общият текст на документа е изработен и внесен от комисията по външна политика. Той бе представен в началото от председателя й Джема Грозданова.
В него е записано, че Народното събрание на Република България:отдава почит към паметта на загиналите и жертвите на Втората световна война и признание към държавите, извоювали победата над нацистка Германия. Изразява признателност към българските войни, сражавали се във Втората световна война и осъжда всички форми на ксенофобия, екстремизъм и насилие, като призовава към въздържане от действия, водещи до нови разделителни линии в Европа. Българският парламент потвърждава стремежа си към единство, мир и просперитет в Европа и решимостта си да продължи да работи за взаимно уважение, споделена отговорност, свободата и сигурността на всички български граждани, се казва още в документа. В него се изразява подкрепа за процесите, водещи до обединение в Европа.
Депутатът от АБВ проф. Георги Кючуков направи историческа ретроспекция на събитията, като заяви, че 80 процента от населението на земята е засегнато от войната, а българският народ има достоен принос в разгрома на фашизма, за да може Европа да бъде създадена постепенно и солидарно.
АБВ предложи в декларацията да има и текст, с който да се отдаде почит към паметта на жертвите, дадени от съпротивителните движения в България, каза професор Кючуков: Отдава почит към паметта на загиналите и жертвите на Втората световна война и признание към държавите, както и съпротивителните движения в България и Европа, извоювали победата над нацистка Германия.
Михаил Миков от БСП заяви: В нашата декларация основен акцент е приносът на българските граждани в анитифашистката съпротива
„В Декларация за отбелязване на 70-та годишнина от победата над фашизма ние представяме един основен акцент, свързан с приноса на българските граждани в анитифашистката съпротива и то не само в България, а и в Европа. Те не приеха като безспорен факт участието ни в нацистката ос”, заяви Миков. Той допълни, че жертвите българи, дадени от антифашистката съпротива и в България, и в съпротивителните движения в цяла Европа, трябва да бъдат почетени като хора, които също са допринесли за победата.
Според Миков напоследък в оскверняването на паметниците, напомнящи за този мрачен период от историята на човечеството, се превръща в някаква политическа мода, която мълчаливо се толерира от едни или други политици. По думите му 70-годишнината е добър повод българският парламент да изрази своето отношение към такива вандалски действия. „В противен случай затварянето на очите на Народното събрание пред оскверняването на паметниците може да отключи процес, който да нанесе непоправими щети на историческата памет, независимо дали става въпрос за паметници на антифашистите, паметниците на участниците във Втората световна война или паметници, които подчертават други събития”, поясни председателят на БСП.
Миков обърна внимание и приноса на страната ни в съпротивата. „Става въпрос не само за участие във втората фаза на войната, но и за жертвите, които България е дала, за да може да остане в своите граници такива, каквито са днес. За да може ген. Стойчев да марширува в марша на победата на Червения площад”, посочи той. По неговите думи зад този акт от 9-ти май 1945г. стои кръвта и смъртта на хиляди български войници, които са участвали в извоюване победата над нацистката армия. „Ние като цяло подкрепяме идеята за приемане на такава декларация, но ако бягаме от историческата истина, бягаме от категоричните и ясни оценки по отношение на паметта, то тази декларация ще има преди всичко ритуален характер, който няма да даде нито към обществото, нито към другите народи онзи знак, който е длъжно да даде Народното събрание”, категоричен е Миков. Той предложи да има текст с призив към другите парламенти и народи. „На много места в Европа и света днес се възраждат неофашистки движения. Българският парламент трябва да има много ясна позиция по този въпрос, защото освен паметта и ритуала по отбелязването, формалното почитане, трябва да има и едно много сериозно предупреждение, което взима само повод от тази 70-годишнина, но най-вече е насочено към настоящето и бъдещето на Европа и света”, заключи Михаил Миков.
Десислав Чуколов от "Атака" заяви, че декларацията трябва да отчете двойна роля на тогавашните САЩ, Англия, Франция, както и да се осъди възраждането на нацизма под всякаква форма, прояви на нетърпимост към православието, оскверняване на паметници, както и отказа на президента да участва в честването на 9-и май в Москва:
Осъжда отказа на българския президент Росен Плевнелиев да вземе участие в честванията на Девети май в Москва и определя този отказ като гавра с паметта на милионите жертви на Втората световна война.
Независимият депутат Велизар Енчев настоя парламентът да отдаде почит и признателност към българските войни, загинали в Отечествената война: За съжаление и в нашата страна се правят опити за пренаписване на историята, като се омаловажава антифашистката борба в Царство България и участието ни в заключителната фаза на Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция. Но докато в Европа участниците във въоръжената съпротива срещу нацизма и фашизма се почитат като национални герои, десните сили в България обявяват българските партизани и политзатворници за антидържавни елементи.
Радан Кънев от своя страна заяви:
Ние от РБ подкрепяме декларацията. Подкрепяме изцяло и редакцията, предложена от г-н Андреев, защото дори НС на България трябва да се съобразява с астрономическата истина. Има неща, които са извън нашата воля на този свят и част от тях е моментът на изгряване и залязване на слънцето над Европа. Поддържаме тази декларация, защото тя е крачка към общ прочит на историята.
В интерес на истината, тази декларация е скромна крачка, но е във вярната посока. И казвам защо е скромна – скромна е, защото тя не засяга всеобхватната тема за политическото насилие, която е водеща в българската история 103 години – от 1886г., от насилственото отстраняване на законния български монарх от неговия престол, до 1989г. и т.нар. “ голяма екскурзия“ – насилственото преименуване и прогонване на огромна част от българските турци.
Цели 103г. България е белязана от тежки форми на политическо насилие. И когато по толкова важна тема като преломния момент между диктатурата от 1934-44г. и тоталитарния режим от периода 1947-89г. ние не споменаваме политическото насилие, това е отстъпление от общия прочит на историческата истина. Но това отстъпление не е страшно, защото ние трябва да започнем с малки крачки, а тази декларация съдържа достатъчна крачка – тя търси обединение на българския парламент и на българското общество въз основа на принципите, залегнали в обединението на Европа. А те са: признаване на насилието, отхвърляне на насилието, категорична защита на демокрацията, категорична защита на правото на национално самоопределение на народите и на техния избор на собствен път с демократични средства. Така че, имплицитно, в тази декларация, голямата тема за политическото насилие, голямата тема за демокрацията и голямата тема за националната независимост на България, са засегнати по един достатъчен като за първа крачка начин. По този начин българският парламент и всяка политическа сила, която подкрепи тази декларация, ще направи своята крачка към националното обединение около историческата истина. Крачка, която вчерашният Съветски съюз, днешна Русия и техните пети и шести колонии в България и в други източноевропейски страни отказват да направят и по този начин пречат на националното обединение на България.
Защото те мълчат, когато искат да възхваляваме в декларация на българския парламент Червената армия, аз категорично ще откажа да го направим, ако не споменем Катинската гора, дами и господа, категорично ще откажа да го направим, ако не споменем садистичното мълчаливо наблюдение на погрома на Варшавското въстание от Червената армия в продължение на 3 месеца, най-срамната отделна точка в историята на Червената армия от многото срамни точки. Категорично ще откажа, ако не споменем погромите в България в седмиците след 9 септември 1944г., ако не споменем изтреблението на Горянското движение, ако не споменем размазването на Берлинското въстание, на Унгарското въстание и на Пражката пролет. Ето тогава, когато вие предложите тези точки, защото част от тях не са от българската история, тогава ще ви ръкопляскам да включите и героичната роля на Червената армия във Втората световна война. Да сложим всичко на масата – искам да ви видя как ще го направите и после ще отидете да си вземете парите от руското посолство. Трябва да има нещо и за съдбата на българските антифашисти, защото се радвам, че сте загрижени за нея и се радвам, че искате те да бъдат споменати. Нека споменем в декларацията Никола Петков. Радвам се, че споменахте Буров – той е умрял в затвора. Радвам се, че споменахте, макар без конкретното име, Никола Мушанов - убит в затвора от криминален, който е пуснат умишлено с тази цел. Можем да продължаваме до безкрай. Но истината е, че не благодарение на дясната, а благодарение на лявата част на тази зала, България не може да постигне обединение около историческата истина и около националната си трагедия. Затова нека поне подкрепим малкото, което ни се предлага, защото то е достойно.