Трябва да се дадат самостоятелни бюджети на районните кметства, които да се контролират от районни съвети, заявява в интервю пред списание "Life" Теодор Петков, кандидата за кмет на район Витоша от Реформаторския блок.
Г-н Петков, през годините видяхме и двата модела – назначаем и избираем районен кмет. Кой от двата е по-работещ?
Определено по-работещ е моделът на избираем районен кмет, тъй като това е нормалната практика в държавите на ЕС, към които се стремим. Това обаче е една малка стъпка в правилната посока. Основното, което трябва да се случи, и то със законодателни промени, е да се продължат правилните стъпки и да се дадат самостоятелни бюджети на тези райони. А районни съвети трябва да контролират изразходването на тези бюджети.
Какви да се тези районни съвети?
Тези районни съвети трябва да представляват местна извадка на политическото представителство в даден район и реално да получат една по-голяма самостоятелност да могат да решават по-адекватно проблемите на гражданите. Ще дам за пример Солун – всяко едно от кметствата там има самостоятелен бюджет. 60% от таксите и данъците, които се събират във всеки един район, остават в бюджета на района, а останалите 40% отиват в централната община. Не е във възможностите на един районен кмет да реши въпроса с големите инфраструктурни обекти и затова превежда тази част от парите на централната община, която оперира по големите инфраструктурни проекти, но с всичко друго, което остава, той разполага и оперира с него. Създадена е наистина много добра практика – всеки район има самостоятелна общинска фирма, която извозва боклука, която прави ремонтите и така реално много по-добре и ефективно се управляват парите.
Защо у нас децентрализацията, за която се говори отдавна и уж всички искат, не се случва?
В момента има много плахи опити за децентрализация, защото всички говорят за децентрализация, докато дойдат на власт. След като дойдат на власт, забравят обещанията. И е крайно време това да спре. Аз мога да поема ангажимент към всички свои избиратели, тъй като съм и кандидат за общински съветник в Столичната община, че моята задача ще е през депутатите от Реформаторския блок да се опитам да вкарам такава законова промяна в посока на децентрализацията, за която вече говорих, пък нека тогава в парламента да видим кой е истинският десен със своята подкрепа и неподкрепа за такъв законодателен акт.
Витоша има славата на богат район и същевременно е с големи проблеми по отношение на пътищата и канализацията. Как виждате тяхното разрешаване?
Район Витоша е четвъртият по големина район и в същото време първите три най-големи района сумарно имат толкова жители, колкото район Витоша, даже и малко по-малко. Районът е с големи инфраструктурни проблеми. За решаването им трябва сериозна помощ не само от районния кмет, защото той е най-малката брънка в тази верига. Трябва да се обърне внимание на канализацията и пътищата в района, защото не е нормално при това много интензивно строителство в най-скъпите квартали да нямат канализация и всички дерета, каквото и да си говорим, да са замърсени.
Има ли стратегия в Столичната община за решаване на този проблем?
Работи се по този въпрос, но всичко опира до много средства. За да се изгради канализацията, е необходимо да се направят отчуждителни процедури за трасетата, по които ще се изгради бъдещата инфраструктура. Трябва да се увеличат средствата за отчуждение в Столичната община, които в последната година бяха 10 милиона лева и са крайно недостатъчни. Не е правен точен разчет на това колко точно средства са необходими, но само за отчуждение и изграждане на канализация са нужни около 100 милиона лева. Това е горе долу 1/10 от бюджета на Столична община за решаване на този проблем и е непосилно за общината.
Какви са възможностите на районния кмет да кандидатства по европейски програми за осигуряване на тези средства?
Проблемът е, че районите не се третират като самостоятелни общини и единствено Столичната община е бенефициент по присъединтелните програми. Реално и в тази област районните кметове остават с вързани ръце, което е сериозен проблем, който задължително трябва да се разреши. Един добър пример е община Чавдар, която има 2 хиляди души и един активен кмет. Не може те да могат да кандидатстват по европрограми, да усвояват между 10 и 15 милиона и да направят това мястото райско кътче, а големите райони като Витоша, в които официално има над 70 хиляди души, а по неофициално - 100 хиляди, да не могат. Това и със същата степен важи за селата в район Витоша, които също нямат право да кандидатстват за тези европрограми, защото са част от големия град.
Как виждате решаването на този проблем?
С промяна в правилата по кандидатстването по тези програми и тези промени трябва да се защитят пред европейските институции. Трябва да се работи в тази посока. Благодарение на представителството си в парламента, точно сега е моментът Реформаторския блок, който заявява намерения да направи драстични реформи в управлението на държавата, да докаже своите намерения пред избирателите. Сигурен съм, че ако тези промени са успешни и ако районните кметове получат възможността да разполагат с бюджети, жителите ще усетят категоричната промяна в начина си на живот и в условията, които им се предлагат.
Какво обещавате на жителите на район Витоша при срещите с тях?
Ако някой може да формулира с пет изречения проблемите на район Витоша, аз ще го поздравя. Казвам го, защото район Витоша е изключително разнообразен и специфичен. В него има типично крайградска част, приравняваща се на типа на села в лицето на Владая и Мърчаево, бивши села, които се водят елитни квартали над околовръстния път и абсолютно чиста градска част. Виждам, че някои от кандидатите за кметове се опитват да формулират своите послания в рамките на една брошура, но това издава непознаване на проблемите в район Витоша. Проблемите в кв. Симеоново нямат нищо общо с тези в Мърчаево, както и с проблемите в „Бъкстон“, „Павлово“ и „Манастирски ливади“. Аз подхождам конкретно за конкретните места и давам обещания, които смятам, че ще мога да изпълня. Познавам проблемите, защото аз самият живея в район Витоша, кв. „Драгалевци“, зам.-кмет съм от февруари 2009 г. с ресор „строителство“.