Референдумът на Слави ще се проведе. Това решиха депутатите със 131 гласа „за, 18 „против (1 от БСП, 16 от ДПС и 1 от Реформаторския блок) и един „въздържал се“. Депутатите от Атака отсъстваха от залата.
Въпросите не бяха подложени на редакция, така че референдумът ще се проведе така, както са формулирани от инициаторите.
Референдумът е своеобразен тест за една нация. Дали тя има самочувствието, че може да решава сама нещата или не, обясниха преди време от "Шоуто на Слави". Оттам определиха инициативата като „отборна игра“, в която е хубаво да участват всички българи.
Според закона референдумът трябва да се проведе заедно със следващите национални избори. Най-близките са президентските избори тази година.
"Вие не сте над народа, не сте богове, не сте императори, вие трябва да спазите закона", заяви в парламентарната пленарна зала Тошко Хаджитодоров при представяне на мотивите за предложението за произвеждане на референдума.
Хаджитодоров е част от инициативния комитет за референдума и част от екипа на телевизионното предаване "Шоуто на Слави".
"Референдумът е желание на голяма част от българските граждани. Предполагам, че не е нужно да ви убеждавам, защото сте прочели мотивите", заяви сценаристът. По думите му това е исторически момент за сегашния парламент.
"За първи път може да докажете, че сте Народно събрание, което означава, че представлявате хората, като се съобразите с искането на българските граждани и спазите закона, който вие сте приели", подчерта Хаджитодоров.
Той посочи, че въпреки несъгласието си с някои от въпросите, от ГЕРБ, Рефоматорския блок и Патриотичния фронт имали доблестта, а от БСП - не. Йорданов призова левицата един път да не мисли за собствената си партия, а да докажат, че онзи конгрес, на който избраха нов лидер, наистина е ново начало.
"Пропускам ДПС и ДОСТ, които са загубили облика на партии, а са корпоративна организация", добави той.
"Или влезте в историята като първото Народно събрание, взело отношение по искане на гражданите, или затвърдете мнението, което гражданите имат предвид за вас", добави Хаджитодоров.
Предложението за референдум събра 572 650 валидни подписа.
Ето и шестте въпроса на референдума за промяна на политическата система:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
Дебатът в залата:
Народните представители от ПГ на ГЕРБ не участваха в дебата. Цветан Цветанов, председател на парламентарната група на ГЕРБ в началото на дебатите посочи, че неговата парламентарна група ще подкрепи всички 6 въпроса.
От Реформаторския блок ще подкрепим в цялост въпросите, внесени от Инициативния комитет за референдума. Гласът на хората трябва да бъде чут и да бъдат питани регулярно по въпроси, касаещи държавното управелние и да сме готови да чуем мнението им. Това каза от парламентарната трибуна Димитър Делчев от Реформаторския блок. Това дали да има мажоритарна система, избор на директори на областните дирекции на полицията и т.н. са важни и целта е да видим хората какво подкрепят, каза още Делчев.
Настимир Ананиев от РБ добави, че големият проблем в момента е високият праг за валидност за референдумите и заяви, че той трябва да бъде обвързана не с броя на всички гласували, а с подадените гласове за най-голямата партия или общият брой на гласовете за мнозинството, което спрямо последните избори е 1 млн. и 600 хил.
Янаки Стоилов от ПГ на „БСП лява България” коментира, че част от тези въпроси са конституционно допустими. „Има нужда от пряка демокрация, но когато самата дума демокрация има все по-малък смисъл прилагателните пред нея нямат никакъв смисъл”, допълни още Стоилов.
Магдалена Ташева от "Атака" коментира: "Не е ли парадоксално, че един референдум, който е рекламиран като акт, който ще измете олигархията, ще подкрепя това, което народът нарича олигархия. Ами тези, които са избрани по сегашната, тоест старата система в лицето на ГЕРБ, особено в лицето на Реформаторския блок, излизат и с две ръце подкрепят този референдум, референдума, който ще ги изхвърли от политическата сцена. Обяснете този парадокс."
Хамид Хамид, депутат от ПГ на ДПС коментира, че неговата парламентарна група ще гласува против въпросите, защото според закона не може бъде свикван Национален референдум с въпроси от компетенциите на Велико Народно събрание.
Имам чувството, че Конституцията отсъства от днешното обсъждане. Това заяви депутатът от БСП Валери Жаблянов от парламентарната трибуна. По думите му в Конституцията пише, че депутатите са 240 души. Жаблянов обвини инициаторите на референдума, че подриват устоите на българската държавност. Недоумявам как хора, които се рекламират като патриоти са в състояние да атакуват устоите на държавността, каквато е Конституцията. Вие сривате републиката, господа организатори. Вие се опитвате да разделите нацията. Опитвате се да изправите една част от хората срещу други.
Това е опит за пълзящ преврат, подчерта Жаблянов. И допълни: „Всички помните как „взривиха“ АЕЦ Козлодуй. Сега се опитвате да взривите Конституцията.“
Искането за референдум, под което се подписаха повече от половин милион българи,
разтресе българския политически елит.
Инициативата на "Шоуто на Слави" накара политиците да правят какви ли не хватки в Изборния кодекс, само и само да накарат хората да не гласуват.
Мощният обществен отпор обаче ги накара да дадат на заден ход. Така отпадна предложението на БСП референдумите да се провеждат на различни дати от тази на изборите, което целеше до урните да отидат по-малко хора.
В крайна сметка народните представители клекнаха и приеха въпросите така, както са формулирани.