Две са основните насоки за противодействие на сивия сектор - икономическата и санкционната. Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров по време на Международна кръгла маса „Икономика на светло”.
"По мое виждане два са основните лостове, механизми или две са основните посоки за противодействие на сивия сектор. Естествено единият е икономическият”, каза той.
По думите му икономическите лостове или механизми са свързани с това, което държавата прави по отношение на своята данъчна политика, такси, ДДС и всичко друго. Те са предмет на законодателни решения, на оперативни решения, но така или иначе те са територия на държавното обвинение.
„Втората насока е санкционната, може би щях да бъда по-точен, ако я кажа репресивно-санкционната, но използвам по-меката дума санкционна. Тя обхваща една поредица от органи, в началото стоят контролните органи, после идва Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност” и органите на прокуратурата. Това е територията, която е мястото на самата прокуратура”, заяви още той.
По думите му, 2/3 от така наречения сив сектор се бори от тези, които са на първа линия, от контролните органи. “1/3 в по-сивото от сивото, ако има такъв цвят, среща силите на наказателната репресия и се изражда в престъпления, които биха могли да бъдат най-различни, от контрабанда, през организирани престъпни групи, данъчни престъпления, ДДС измами, длъжностни престъпления в обществените поръчки”, обясни Цацаров.
Първата и втората линия са свързвани с работата на контролните органи и след това с работата на прокуратурата и разследващите органи: „Имаме доста добро взаимодействие между институциите, такова, каквото доста време не е съществувало. Независимо от факта, че по чисто конюнктурни или политически причини то много често е предмет на критика.”
„Ако институциите не взаимодействат и не си говорят, без да навлизат в територията на своите компетентности, резултати определено няма да има”, допълни още той.
“Първият ни проблем е, че ние трябва да въоръжим контролните органи с такъв административно-наказателен процес, който от една страна да даде гаранции срещу произвол, от друга страна да скъси времето между санкцията и нарушението”, заяви още главният прокурор.
„От времето на нарушението до времето на влизането в сила на съответния акт, не до събиране на глобата или имуществената санкция, ако е юридическо лице, средният период на време е година, година и половина”, съобщи той.
„Санкцията минава през нарушение, констатиране на нарушението, акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, обжалване пред районен съд, обжалване пред административен съд, влизане в сила на този акт, събиране на санкцията”, каза Цацаров.
По думите му, сивият сектор съществува, защото знае, че неговото нарушение може да бъде констатирано, санкционирано, но докато дойде време да плати за това нарушение ще мине толкова време, че в крайна сметка ще обяви регистрираното с капитал 2 лева дружество в несъстоятелност или просто няма да бъде намерен на адреса, който е посочен.
„Моят призив е на първо място промени в законите, в административно наказателния процес. Светлият бизнес не би следвало да се страхува от тях. Сивият бизнес, ако санкцията стане неизбежна и много съкратена във времето, ще го заболи”, заяви той.
„Корупцията в съдебната система, колкото и общественото мнение да счита, че тя е съсредоточена в територията на наказателното, е съсредоточена най-вече в територията на търговското правосъдие”, каза още Сотир Цацаров.